На всички ни е познато чувството на тъга и дори разочарование, когато затворим последната книга от любима поредица и знаем, че магията остава да живее само в спомените и чрез въображението ни. Ето защо едно от най-хубавите неща, които може да се случат на един читател, е завръщане към любимата история чрез допълнителна книжка, излязла под перото на автора, създател на приключенията. „Куидичът през вековете“ не е нова книга за Дж. К. Роулинг, но съвсем отскоро вече радва и българските фенове на поредицата „Хари Потър„. Повече от десет години след написването ѝ, сега тя е перфектното оправдание да се потопите отново в света на вещици и магьосници и да разберете всяка подробност около най-популярния спорт за магьосници - куидич!
Изданието е копие на оригиналната книга, пазено прекалено внимателно от мадам Пинс, библиотекарката на „Хогуортс„. Роулинг се е постарала изключително много за това да ни накара да повярваме във всяка една думичка, написана от нея (или от Кенилуърти Уист, ако предпочитате). Историята на куидича е проследена от самото му зараждане (документирано от вещицата Гърти Кедъл), та до наши дни (почти), като подробно се описват най-прославените отбори, представили се обещаващо на големите състезания по магически спорт. Беше ми забавно и страшно любопитно да следя мисълта на авторката и прецизността, с която обяснява защо се използват метли за летене, как са изглеждали първите терени за игра на куидич, както и първообразите на топките, с които се играе тази игра. Детайлите и препратките са толкова много и толкова любопитни, че нищо чудно на някого да му се прииска да има и книга за книгата, която разгадава подробностите. До някаква степен тази функция се изпълнява от бележките под линия, така че им обърнете специално внимание.
Роулинг за пореден път прави невъзможното, а именно: да даде пълна свобода на въображението си, като обаче го „строява“ и го представя тематично рамкирано, така че да няма никакво съмнение в правдоподобността на текста. Това сложно изречение мога да обобщя по следния начин: авторката не пропуска нито една подробност от описанието на спорт, който е плод единствено на въображението ѝ, и дори навлиза в детайли като имена, дати и цитати, така че става много трудно на читателя да НЕ ВЯРВА!
Книгата е написана по всички правила на подобен тип издание, започвайки с хвалебствия от други „автори“, че дори и предисловие от самия Албус Дъмбълдор, и преминава към подробен анализ на намерената информация под формата на стихове, поеми, писма и изрезки от вестници, в които се споменава куидичът. Забавно и приятно е да прочетете тази книга, а предполагам още по-страхотно е да я разлиствате, докато четете романите за Хари Потър.
За тези, които ще прочетат „Куидичът през вековете„, имаме малко домашно! 😉 Изгледайте клипчето на първата игра на Хари Потър по куидич и отговорете на следните въпроси:
Какъв ход се опитва да извърши противниковият играч, така че да подведе Хари при гонитбата на снича?
- Пас на Плъмтън
- Финтът на Вронски
- Уулонгонгско шими
С какъв модел метла лети Хари Потър?
- „Метеор“
- „Нимбус“
- „Клонка 90“
Какво представляват възможните отговори от първия въпрос и с какво се характеризират моделите метли във втория, може да прочетете в „Куидичът през вековете„. Както и много, много други любопитни неща, които със сигурност ще обогатят изживяването ви, когато четете книгите от поредицата или гледате екранизацията.
Девора
Вижте ревюта за поредицата „Хари Потър“ тук (от Девора) и тук (от Георги).