Признавам си, трудно ми беше да повярвам, че Дейвид Духовни (да, същият - агент Мълдър от „Досиетата Х“) е издал книга. При това с подобно абсурдно заглавие. Проверих на няколко места, преди да се убедя, че е истина. Естествено, заинтригува ме и реших, че трябва да й хвърля един поглед.
Е, скъпи читатели, на които ви предстои да разгърнете книгата на Дейвид Духовни… Абсурдите далеч не свършват само със заглавието. Героят на това произведение действително е крава (мда, и пише в женски род), казва се Елси и живее в най-обикновена американска ферма, в относителна хармония редом с куп други животни. Разбира се, нямаше да се стигне до книга, ако тази идилия си продължаваше просто така. Един ден Елси става свидетел на нещо ужасяващо - вижда хората как гледат телевизия, а по телевизията излъчват филм за месопреработвателните предприятия, които ще заменят обикновените ферми. Можете да си представите ужаса, обзел невинната Елси при тези картини. Гледката ще преобърне завинаги битието й, а решението да напусне фермата ще дойде някак естествено.
Докато Елси се готви за свето бягство към Индия (защото все пак там кравите са свещени животни), тя ще се натъкне на едно прасе, приело юдаизма и името Шалом, както и на пуйката Том, която много би искала да избяга в Турция преди кървавия ден на благодарността. Оформя се екзотична компания, която ще преживее много перипетии, както и крушение на идиличните си представи, докато всеки намери своето място под слънцето.
Изграждайки книгата си около един наистина забавен и шеговит сюжет, Духовни се заиграва с няколко доста по-глобални теми - отношението към животните, отношенията между народите (в Близкия Изток), толерантността и взаимното разбирателство към различията на другия. Да, може би правилно ще отбележите - твърде широки и сериозни теми за малка книжка като тази. При все това авторът успява да „дозира“ умерено и да не си позволява залитане в една или друга посока, умело балансирайки между забавните елементи и посланията, които непременно държи да прокара.
В крайна сметка, малко се размива основното послание на книгата и краят остава един такъв… мечтателно неопределен, което е и логично следствие от целия шарен замисъл. Но ако не търсим на всяка цена някаква дълбокомислена идея, която да ни държи влага след последната страница и да ни промени светогледа безвъзвратно, „Мамка му и … крава!“ е доста забавно четиво, написано с лек и шеговит стил, което ще ви накара да се забавлявате, без да смятате тези два часа от живота си за пропиляни.
Георги