Мофонго


Знаете, че книгите, в които са заплетени кулинария и мистика, са едни от любимите ми за четене и споделяне. Не веднъж съм ви представяла любими заглавия, защото вярвам, че ще допаднат на мнозина. Обикновено тази литература е достатъчно лека, така че да не ни натоварва допълнително с драматизъм, но и достатъчно богата, така че да се чувстваме удовлетворени и обгрижени като читатели. Когато разбрах за „Мофонго“, веднага ми се прииска да я прочета! Тя обаче е по-различна от всички останали истории, в които любовта, семейните традиции и ястия се преплитат в едно магическо приключение. Макар съставките в този роман да са същите, авторката ги е забъркала по един непредсказуем начин, който е труден за преглъщане и оставя буца в гърлото.

Ще започна с това, което е спестено в представянето на книгата, защото е съществено, а липсата му е леко подвеждаща: книгата е тъжна и макар в нея да не липсва мистика, героите и ситуациите са толкова реалистични и до болка познати (като емоция), че ако очакванията ви са за нещо, което да ви разсее от мрачни мисли, то това не е вашето четиво. Историята на Себастиан е тежка от началото до самия край, а романтичната идилия, която създава заедно с баба си в нейния дом, в един момент губи всякакъв смисъл. Ястията са придружени с истории от миналото, които ще бележат и бъдещето. Сигурна съм, че ако прочетете книгата, едва ли ще ви се прииска да хапнете някога печено прасенце. И като го споменах, трябва да отбележа, че макар книгата да е написана прекрасно от Сесилия Самартин, именно тази история и последицата от нея ми се сториха като най-слабия момент в романа.

Като усещане при четене, „Мофонго“ ми напомня за „Чест“ на Елиф Шафак - тягостно усещане се разстила по страниците от началото до края. Но ако трябва да се абстрахирам от субективното и да изложа само фактите, отново ще подчертая умението на Самартин с помощта на героите си да пресъздава емоции, които резонират дълбоко в душата на читателя. Сложните семейни взаимоотношения; трудностите, които скрепяват или разделят едно семейство - това са неща, през които минаваме всички; това са тежките камъни, които тежат и на нас самите. Именно това е една от причините книгата да е толкова трудна за преглъщане, макар привидно щастливия и според мен нереалистичен край.

Себастиан има сърдечен порок и читателят проследява няколко месеца от живота му, в които детето трябва да открие собственото си място, както в обърканото му и разединено семейство, така и сред жестокия свят на своите връстници. Впечатлена съм от начина, по който Сесилия Самартин ни отваря вратите към едно невинно детско сърце и ни кара да съпреживеем всички страхове и разочарования, с които сме се сблъсквали и ние като деца, а може би все още се борим с тях. Момченцето е изключително чувствително и добронамерено, така че всяка емоция оставя огромен отпечатък върху душата му. За сравнително кратък период от време той трябва да намери начин как да се справи с отхвърлянето, с борещите се в него емпатия и лека завист, със страха да не загуби близък и с желанието да обедини хората, които обича. Толкова много емоции понякога са непосилни за хората, но има и такива, които успяват да се справят, макар и на прекалено висока цена. Чудя се дали дори здраво сърце не би било разбито в подобен случай…

Като се замисля обаче, „Мофонго“ съвсем не е за малкия Себастиан, макар на пръв прочит да изглежда иначе. Книгата е изцяло за неговата баба Лола, която е събирателен образ на жената, на майката, на матриархата. Неслучайно се срещаме с нея в годините, когато мъжът ѝ вече е починал и тя трябва да затвърди ролята си на глава на семейството. Нейната сила е толкова голяма, че никой не може да ѝ противодейства или пък допълва. Тя е завършена, цяла и непокътната, сякаш черпи сила и енергия от самата себе си.

Колкото и живописно да е представена храната в книгата обаче, читателят остава ням и стъписан наблюдател на картините, които се редуват в кухнята на Лола. Апетитът на четящия е притъпен от емоциите, които поражда сюжетът, затова в крайна сметка мисля, че нещо е объркано в книгата още на ниво замисъл. Въпреки това ви препоръчвам „Мофонго“ като четиво, което няма да ви остави безразлични и ще ви обогати душевно. А има вероятност и леко да ви нарани емоционално, но само ако и вие носите душевността на тези герои, които като Себастиан улавят в болезнена дълбочина липсата на хармония в човешките взаимоотношения.

Девора

п.п. Специално благодаря и на Дори Генадиева Габровска, която е направила чудесен превод на книгата!

Едно мнение за “Мофонго

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: