„Любов“ по Исабел Алиенде

Един от любимите ми автори е Исабел Алиенде. Оставам безмълвна и очарована от таланта ѝ, от творчеството и световете, които създава. Ето защо реших да разтворя страниците на „Любов“ – сборник от най-чувствените моменти от всички книги на Алиенде. Самата тя признава, че когато издателите ѝ от Германия са предложили идеята за издание, което да събере в едно може би най-силните пасажи от книгите ѝ, авторката е подходила със страх, че по този начин може да навреди на истинските истории, да ги „осакати“. Как се е преборила със страховете си – не знам, но изданието е факт и според мен то е едновременно и грешка, но и не е. Ето защо:

Да, историите страдат от тези извадени от контекста моменти. Със сигурност не звучат толкова силно и вълнуващо, колкото ако сте потънали в магията на книгата и живеете със съдбите и перипетиите на героите. В същото време обаче „Любов“ е структурирана така, че откъсите са обособени тематично в глави (например: първа любов, страст, ревност…), а не разхвърляни безцелно из страниците. Това ви дава бърз достъп до похватите, които Исабел използва, за да представи един или друг вид любов, а ако четете особено внимателно, ще може да уловите и неизказаното; смисълът да бъдеш обичан по един или друг начин. Всеки раздел започва с думи от авторката, в който тя вдига още по-високо завесата около личните си преживявания и интимни емоции, като уводът на книгата е кратък обзор на живота на самата Алиенде.

Защо обаче издаването на „Любов“ не е грешка? Първата причина е, че нищо, създадено от перото на Исабел Алиенде, не може да бъде слабо, безцветно или безинтересно. Дори в тези кратки откъси читател, който не е запознат подробно с творчеството ѝ, ще може да усети силата на тази авторка. Втората причина е, че ако сте почитател, ще си припомните книгите ѝ и веднага ще ви се прииска да посегнете към тях и да ги прочетете отново. А най-хубавото е, когато попаднете на извадка от книга, която не сте чели, защото тогава разбирате каква грешка сте допуснали и ще искате бързо да оправите този пропуск. Признавам, че все пак е хубаво да има книги на любими автори, които да са все още непрочетени. Тогава си сигурен, че има удоволствие, което те очаква, но няма да ти бъде отнето – от теб зависи кога да си го доставиш.

„Любов“ е като дегустацията на сватбената ви торта – усещате вкуса, състава, ароматите. Чувствате се щастливи, че сте направили правилния избор. Доволни сте, че сте открили точната комбинация, точната „текстура“, точните „подправки“. Но това не може да се сравнява с изживяването, което ще дойде с емоциите в самия ден, с тръпката, с отдадеността, със споделената обич. Както ще се случи, когато прочетете истинските романи.

Вижте за кои книги на Исабел Алиенде сме писали в Библиотеката:

„Афродита“

„Безкрайният план“

„Дневникът на Мая“

„Ева Луна“

„Приказки на Ева Луна“

Девора

п.п. Оказва се, че не съм споделяла нищо в блога за най-четените и любими книги на авторката: „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“. Препоръчвам ви да започнете именно с тях, ако името Исабел Алиенде не ви говори нищо. Тези три тома ще са истинско съкровище във вашата библиотека. И още едно пояснение: стилът на Алиенде е описан като „магически реализъм“. Това ще рече, че на пръв поглед невъзможни събития са съвсем в реда на нещата, когато става въпрос за сюжета в книгите на авторката.