Най-великото сирене на света, ще си помислите, когато видите корицата. И това ще да е история за това сирене, ще си кажете, когато прочетете уточнението под заглавието. И ще трябва да изчетете доста страници, за да видите как първоначалното впечатление се пропуква и разкрива много по-различна картина. Но бъдете спокойни – за този развой на нещата дори самият автор не е подозирал!
„Ел контадор“ е от онези книги, които си мислиш, че ще разгадаеш още от пръв поглед. Пък започнеш ли да ги четеш, се оказва нещо съвсем друго. Американският журналист Майкъл Патернити има любяща съпруга и две малки деца и тъкмо е уволнен от работа – в общи линии нищо не кой знае колко драматично на фона на глобалните катаклизми, белязали света през 1991 г. Това обаче се променя, когато в местен магазин случайно се натъква на парче сирене, докато се опитва да си намери работа. Бяла метална кутия с черен надпис „Парамо де Гусман“. Още не подозира, че въпросното сирене ще промени живота на цялото му семейство, а историята му ще го преследва дълги години.
Завършил писателска програма за художествена литература, Майкъл съвсем естествено търси какво да разкаже на света. Търсенето му ще го отведе в Испания, в малкото селце Гусман, където някога един огромен фермер на име Амбросио решава да възроди почти забравения вкус на семейното сирене. Историята е доста обещаваща – след дълъг и упорит труд Амбросио успява да създаде сиренето и то наистина е шедьовър. Славата му се разнася по цял свят, производството се разраства, всичко върви по мед и масло, докато един ден фермерът не разбира, че е предаден от най-добрия си приятел. Губи фирмата и легендарното сирене „Парамо де Гусман“ престава да бъде негово…
Да напише историята на Амбросио и неговото сирене изглежда на пръв поглед лесна работа за Майкъл. Само че нещата не потръгват точно така. Съдбата на испанския фермер се превръща в истинска енигма за американския журналист и той прекарва все повече и повече време в опит да вникне в нея, да разплете нишките, да събере частите от цялото и в крайна сметка да напише своята книга. Годините се нижат, авансовите суми от издателството привършват, изпускат се срокове, а книгата така и не се получава. Вместо това Майкъл все повече потъва в атмосферата на Гусман, за да изобрази портретите на едни очарователни герои, традиции, земи; да съживи легенди, разказвани от векове в „ел контадор“ – „стаите за разказване“.
Това е и самата книга – много повече история за откритията по пътя, отколкото за самото сирене. Много повече за хората и характерите, отколкото за вкуса на фамозното „Парамо де Гусман“. Книга за страстите, които определят решенията ни; за емоциите, които ни карат да продължаваме; за миналото и зърната мъдрост, които можем да извлечем от него; и за хубавите истории, които си струва да разказваме.
Георги Грънчаров
Библиотеката 
От Девора:
Няма да пиша отделна публикация за книгата, която вече прочетох и аз, само ще оставя коментар:
Разочарована съм от автора и съм на мнение, че в ръцете на друг писател това можеше да е една чудесна история. Не мога да повярвам, че Майкъл Патернити си вади хляба с писане! За мен това е един от най-некадърните автори, на които съм попадала: произволна употреба на литературни похвати, липса на задълбоченост, абсолютна неспособност да разпали любопитството на читателя, пренебрегване на интересни герои, промъкване на ненужни патриотични откровения, но най-непростимото от всичко е, че през цялото време личи как пише за неща, от които не разбира – от храната до приятелството. Просто е трябвало да си плати изхарчения аванс и да не се мъчи в продължение на десет години да пише книга, която сам осъзнава, че не е по силите му…
п.п. И любимото ми нещо – бележки под линия, заемащи половин страница….