„Снайперист на Райха“ е от онези заглавия, които могат да ме накарат да хукна към книжарницата със скоростта на светлината. Oще от времето на култовия филм „Враг пред портите“ любопитството ми към тази малко известна войскова част - снайперистите, е доста силно. В книгата на Албрехт Вакер обаче си имаме работа не с Василий Зайцев, а с негов пряк конкурент от другата страна на фронта.
Йозеф Алербергер е австриец, изпратен на Източния фронт през 1943 г. като картечар. След леко раняване решава да изпробва трофейна снайперска винтовка Мосин Наган и се справя учудващо добре. Съдбата на снайперист по това време му се струва по-привлекателна от тази на картечарите, които обикновено концентрират върху себе си вражеския огън - заблуда, в чиято погрешност по-късно ще се убеди с шокиращи примери от участта на свои колеги.
„Снайперист на Райха“ е смразяващ разказ за отстъплението на Вермахта от Източния фронт и ежедневните сблъсъци със смъртта, които войниците му са принудени са преживеят. Сред тях, в маскировъчно облекло и с трофейна руска винтовка, снайперистът на Райха „ловува“ своите жертви, наблюдавайки ги внимателно през оптиката си. Почти като описание на видео игра звучат спомените на германеца, докато изрежда успешните си попадения с много детайли за ефекта от изстрелите - фонтани от кръв, експлодиращи глави, пробити кореми. Алербергер стреля с руски разривни куршуми, които отварят дупки колкото юмрук в човешкото тяло. Високата му резултатност бързо го превръща в герой за войниците на Вермахта, а до края на кариерата си успява да достигне 257 потвърдени убийства (вероятно действителните са няколко пъти повече, но за потвърждаването е нужен свидетел, какъвто невинаги има).
Тъкмо когато си мислите, че стомахът ви вече се е обърнал и не можете да поемете повече ужас, Вермахтът отстъпва по всички фронтове и Червената армия започва да залива Европа. „Ловните“ разкази на Алерберг започват да отстъпват място на ужасяващи свидетелства за зверствата на съветските войници в окупираните територии. Кланета, изнасилвания и всевъзможни изстъпления стават срещу цивилни, най-вече жени и снайперистът се сблъсква с доста такива. Но най-непонятните зверства руснаците извършват спрямо заловените снайперисти на врага. Австриецът описва два случая, от които не само ще ви се изправи косата, но ще ви преследват дълго след последната страница.
И все пак, след всички преживени кошмари, снайперистът има удивителният късмет да оцелее до капитулацията на Райха и след дълго и опасно пътуване през окупирана от Червената армия територия да се добере до родната Австрия. Книгата, базирана на неговите спомени, не бих препоръчал на всеки необременен ум. Нужна е малко повече предварителна подготовка по отношение на знанията за Втората световна война и със сигурност здрави нерви и стомах, защото сцените на кърваво насилие наистина са доста. И най-ужасното е, че всичко това действително се е случило.
Георги Грънчаров
Трябва да се прочете,,,,Истината,,,
От къде да си купя книгата?