Книгата на Мишел Ролан бързо стана една от любимите ми във винената поредица, заради откровеността на автора. „Виненият гуру“ е разделена на пет части, обособени тематично, но обединени от желанието на Ролан да вдигне завесата над своите действия и да представи своята гледна точка спрямо въпроси за кариерата си като енолог. Преди да прочета тези 182 страници, аз нямах никаква представа кой е Мишел Ролан, но книгите са вълшебен инструмент на знанието. Благодарение на написаното се запознах не само с този прочут винар, но и с един куп други съвременни герои в света на виното; доближих се до проблемите и предизвикателствата пред винопроизводителите и успях да изясня за себе си колко много и ожесточени битки се провеждат на арената на винената критика.
Да прочетеш „Виненият гуру“ е като да прекараш няколко часа в приятен разговор с нейния автор: научаваш много за работата на енолога, запознаваш се с личната история на Мишел, който я разказва по възможно най-ненатрапчивия начин, но така, че да усетиш чувствителността и романтичните уклони на неговата френска душа. Седиш на чаша вино с един интелигентен човек, който умее да се изразява категорично и се обосновава с малко думи, но на място. На много места в книгата Ролан цитира чудесни мисли, които няма как да пренебрегнеш, а често самият той успява да сътвори параграфи, към които читателят се чувства съпричастен:
„Тъжното е, че за да се борим с хулите и клеветите, се налага да отговаряме остро, да се бунтуваме и в края на краищата се оказва, че играем същата игра. Ето защо дълго време отказвах да участвам в полемика. Но всичко на този свят си има граници. Рано или късно преяждането става опасно. Здравословно е да се разобличат „добросъвестността“ и арогантността на онези, които претендират, че въплъщават доброто.“
Думите на автора са по повод огромния интерес към неговата дейност и тежестта на името му, които често са обрисувани от журналистите като някакво митично зло. Не съм запозната в детайли с полемиката в случая, но винаги съм склонна да вярвам на хора, които умеят да се аргументират, а не на такива, които умеят да правят гръмки генерализации и се опитват да въздействат на публиката си чрез най-елементарни похвати. Мишел Ролан ме спечели, а когато вече бях запозната с тъмните и светлите страни, които отразяват това име, бяхме на края на нашия разговор (съответно - в края на книгата), който се оказа поредното предимство на това да имаш толкова приятен събеседник. В петата част на книгата авторът ни запознава накратко с опита си във винопроизводството в страни извън Франция, като някои от тях описва толкова искрено и въодушевено, че на читателя му се иска да е енолог, който случайно среща своите бъдещи клиенти в хубави ресторанти и с тях пътува из цялото земно кълбо!
За финал ще ви споделя два цитата, които не са на Мишел Ролан, но са намерили място в книгата му:
„Благодарение на хумора уравновесяваме и най-големите удари под кръста, като ги дестилираме през духа на шегата.“ Жак Дюпон
„Светът е комедия за тези, които мислят, и трагедия за тези, които чувстват.“ Уолпоул (но не разбрах дали Робърт или Хорас)
Девора