Винаги съм изпитвал известен респект и мълчаливо страхопочитание към нещата, които не разбирам, свързани с удивителния свят на техническия прогрес. И сега, докато пиша този текст на лаптопа си с размери колкото тетрадка А4, не мога да не се замисля за огромния път, извървян от цяла плеяда учени, инженери, любопитни хакери и концептуални визионери, направили възможни някои от най-смелите мечти на човечеството.
Колко дълъг е този път и кои са крайъгълните камъни по него разкрива Уолтър Айзъксън в книгата си „Иноваторите“. Авторът на официалната биография на Стив Джобс, излязла през 2011 г., сега обръща поглед назад във времето, за да проследи откъде води началото си цифровата епоха; кои са гениалните умове, направили възможна техническата революция; как са създадени някои от най-значимите открития като компютъра, транзистора, микропроцесора, интернет.
За мен беше безкрайно неочаквано да започна това живописно „пътешествие“ в дигиталния свят още в далечната 1843 г., когато дъщерята на Байрон, Ада Лъвлейс, публикува своите „Бележки“ по аналитичната машина на Бабидж. Има много ирония в този исторически момент – докато бащата се обявява в подкрепа на лудитите, унищожаващи механизираните станове във Великобритания, то дъщерята предрича, че един ден компютри ще изпълняват сложни задачи и ще „съчетават заедно общи символи в поредици с неограничено разнообразие“.
Не по-малко интригуващо е и зараждането на компютъра, на което Айзъксън отделя цяла глава от книгата си. Тук е изумителната личност на Алан Тюринг – гениален чудак, създал термина „логическа изчислителна машина“ и вдъхновил тазгодишния претендент за „Оскар“-и „Игра на кодове“ (където акцентът пада върху заслъгата му за създаване на машина за разбиване на секретните германски кодове) . Тук е и забравеният Конрад Цузе, германски инженер, създал през май 1941 г. първата автоматично управляема, програмируема двоична машина. Тук е и Джон Атанасов, когото с доста преувеличена патриотична гордост обикновено наричаме „бащата на компютъра“. Айзъксън е на друго мнение. Неговата основна теза е, че „иновацията се ражда по-често сред екипи, отколкото в моменти на озарение у самотни гении„. Колкото и да са били брилянтни умовете на множеството изобретатели на интернет и компютъра, те постигат основната част от напредъка си чрез работа в екип, пише той.
В този смисъл той дава най-висока оценка на ENIAC, създаден от Преспър Екърт и Джон Мокли през ноември 1945 г. като първата машина, притежаваща всички черти на съвременен компютър. Аргументът му е, че машината на Джон Атанасов е завършена, но не пълноценно функционираща по времето, когато самият той я изоставя в мазето си. Въпреки това е изключително любопитна историята на неговата идея, която му хрумва по време на лудо среднощно шофиране из Мисисипи и нахвърляна върху салфетка в крайпътно заведение.
Компютърът е важен крайъгълен камък от развитието на техниката, но създаването му отваря дори още по-големи врати за нови и нови открития. Тепърва предстои машината да бъде научена да извършва различни дейности, ще се роди науката програмиране, а създаването на транзистора и в последствие на микрочипа ще позволи компютърът да навлезе във всеки дом.
Доста любопитни са и историите на двамата най-значими визионери в съвременния дигитален свят – Стив Джобс и Бил Гейтс. Айзъксън описва по особено интересен начин началото на тяхното съперничество и не крие личната си симпатия към бащата на Apple. Доста се забавлявах и със зараждането на блоговете и скандалния хлапак Джъстин Хол, който създава първия блог, за да споделя всякакви пикантерии, мръсни истории и снимки на члена си. Тук са и историите на Blogger, Wikipedia, Google – все удивителни крайъгълни камъни в историята на дигиталната епоха.
Айзъксън спира до социалните мрежи, като не обелва и дума за Facebook. Но с всичко, събрано в страниците на „Иноваторите“, той отдава почит към онези творци, създали основите на онова, което днес приемаме за даденост. И когато разцъкваме смартфоните си, големи колкото човешка длан, и разглеждаме на тях безбройните си приложения, можем да си дадем сметка за огромния скок, направен от времето на ENIAC и Mark I, през първите персонални компютри, та чак до днес, когато не можем да си представим живота си без чудото на техниката. Великолепен труд, който ще се хареса не само на математическите умове и техничарите, но и на всички, които искат да придобият цялостна представа за зараждането на дигиталната епоха.
Георги
Библиотеката 