Макар да става въпрос за слънчева Италия, белият сняг и празничното настроение подхождат изцяло на тази хубава книга, дело на Франсис Мейс. Ако трябва да обобщя прочетеното само в едно изречение, то би било, че нямаше нещо в написаното, което да ме разочарова като читател, а това се случва рядко. Спомените на Франсис за първите години, в които заедно с Ед се опитват да приведат Брамасоле от занемарена къща в истински дом, са толкова цветни, живи и приятни, че на човек му се иска да е бил там, за да може да усети разочарованията, смеха и вкусните експерименти в кухнята от първа ръка, не само като страничен наблюдател.
„Под небето на Тоскана“ е история, майсторски излята върху белите страници на книгата. Мейс ни разказва за света си такъв, какъвто е бил през онези натежали от задух и миризма на зрели плодове и разцьфнали цветя летни дни, които неминуемо водят към заскрежените и изпълнени с интимност зимни вечери между дебелите стени на Брамасоле. Книгата по-скоро напомня на събрани пътеписи и блог постове - едновременно лични, но и пълни с информация. Мисля си, че ако по времето, когато Франсис е купувала къщата си в Италия, имало блогове, то книгата би изглеждала по абсолютно същия начин, но във вид на отделни постове. Когато я прочетох, първото нещо, което направих, беше да намеря официалния сайт и да разбера дали Франсис Мейс поддържа блог към него. Познайте вие какво открих. 🙂
Точно както в тефтера с важни записки, който е послужил за вдъхновение на авторката, в „Под небето на Тоскана“ може да откриете и рецептите, за които става въпрос, написани с продуктите и начина на приготвяне. Ще разберете и колко много труд е необходим, за да въведете в изправност една къща в италианската провинция (разказите на Мейс напомнят на приключенията на Питър Мейл във Франция), но най-хубавото, което ще откриете между страниците, е топлината на авторката, нейният нестихващ ентусиазъм да твори, да създава и да предава на останалите.
Книгата е преведена на над 40 езика и се радвам, че българският е един от тях; радвам се, че ръката ми посегна именно към тази корица и тази история, защото ми подействаха вдъхновяващо, както ще подействат и на много от вас. Оставете се в ръцете на Франсис, за да опознаете Тоскана такава, каквато може би никога няма да имате възможност да видите. Въпреки че… защо пък не?
Девора
Вижте още: „Красивата Тоскана„, Франсис Мейс