Спомняте ли си кога разбрахте, че Дядо Коледа не съществува? Някой ви го каза, нали? Някое хлапе в детската градина или учителката, а може и да сте разпознали баща си или съседа под разлепената бяла брада, докато се навежда да бръкне в чувала с подаръците. И все пак, ако всички те грешат?
Ако дядо Коледа наистина съществува?
Всички знаем легендата за добрия старец и макар не всички от нас да вярват в него, в коледната нощ си пожелаваме разни неща с надеждата, че ще се сбъдне някое желание или пък просто ще дойде една по-хубава и по-добра година. В тази коледната история на Братя Мормареви нещата са доста по-заплетени, отколкото предполага наближаването на светлия празник. И всичко тръгва оттам, че твърде много хора са изгубили вярата си – в добрия старец, в магията на Коледа, в чудесата.
Само в България може да се случи произшествие като това – Дядо Коледа да бъде обран до шушка от разбойници. Одрипавял и крайно демотивиран, той за малко да влезе в пъклената схема на банда криминални типове, които искат да „осребрят“ коледния дух, осъществявайки сенчестите си бизнес планове. Историята се заплита допълнително от цял куп случайни и не толкова случайни съвпадения, един продажен служител на реда, преуморен невролог и две семейства, изгубили вярата си в коледния дух и превърнали празника в досадно родителско задължение. За щастие, двамата хлапаци Боби и Добри ще направят всичко възможно да убедят останалите, че Дядо Коледа наистина съществува и не, това не е чичо Съби, преоблечен в червен кожух, а истински, древен, добър и великодушен старец, който отгатва мислите на всяко дете и се появява… само ако вярваш!
„Дядо Коледа и седемте разбойници“ е забавна история, извадена от забвението тъкмо преди празниците от изд. „Сиела“. На много места текстът издава, че е писан някъде през 90-те, когато „мобифони“ и „борци“ са сред най-актуалните думи в съвременния жаргон. Писана е от Марко Стойчев след смъртта на другия „Мормарев“ Мориц Йомтов и оригиналният сюжет през повечето време успява да надвие приглушеното ретро звучене (уви, 90-те са си ретро!). И като изключим слабата коректорска работа (на някои страници с досада открих по повече от 4-5 грешки, пропуснати букви и др.) е добра идея за отмора от коледните трапези, така типични за сезона. А и човек винаги има нужда да повярва…
Публикувано от Георги
Библиотеката 