Приключението „Левиатан“ в алтернативна история на Голямата война


Книга, в центъра на която да е противоборството между фантастични машини на фона на зараждащата се Първа световна война - е, признавам си, че бях изкушен!

От доста време изявявах любопитство към жанра „стиймпънк“, особено след като гледах безумно якия филм „Iron Sky“. Комбинацията от нацисти и чудовищни машини, рожба на развихрена фантазия, определено продава. В случая обаче няма нацисти, а нещо далеч по-любопитно (и тематично с оглед на 100-годишнината, която отбелязваме през 2014) - Европа на прага на Голямата война.

И ето ме и мен, грабнал „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд с любопитство и очакване за приключения! А какво по-голямо приключение от това да освободиш фантазията си, смесвайки исторически събития с най-причудливи хрумки и инженерно-технически решения?

За какво иде реч ли? Европа е пред война през лятото на 1914 г. От едната страна са дарвинистите - Британия, Франция и Италия, развили изумителна бойна мощ чрез фабрикати - изкуствено сътворени същества, представляващи на практика „живи“ оръжия, превозни средства, дори куршуми. От другата страна са машинистите - добрите стари Германия и Австро-Унгария. Те пък са развили техническите си умения до съвършенство, създавайки дизелови чудовища и всевъзможни машинарии от метал. Докато великите сили се приготвят да премерят мускули, едно невръстно момче, наследник на императорския престол във Виена, е принудено да спасява живота си, бягайки с буреход (една от военните машини на машинистите) от тръгналите по петите му врагове. По същото време едно момиче с огромно желание да лети ще се престори на момче, за да сбъдне мечтата си - без да подозира, че съдбата ще го изпрати на най-доброто място за това, огромния фабрикат „Левиатан“. Въздухоплавателният апарат е нещо като огромен кит, чиято гърбица е изпълнена с достатъчно количество водород, за да носи на борда си един куп кадети, че и тайнствен пасажер със специална мисия.

Е, от казаното дотук вероятно си направихте изводите, че става въпрос за доста младежко четиво. Така е! Може би ако бях прочел „Левиатан“ на 15, щях да съм пленен от историята. И въпреки че все повече години ме делят от тийнейджърството, книгата си я бива, а фантазията на Скот Уестърфийлд наистина рисува невероятно причудливи картини. Човек има нужда от подобна приказност, особено ако си пада по военните конфликти. Както казах и по-горе, умението да се смесват исторически елементи с фантасмагории определено върши работа!

Всъщност книгата е част от трилогия и свършва доста неопределено.. Вероятно в следващите части предстои да видим развръзката на някои прелюбопитни сюжети, за които няма да ви разкривам подробности. На оръжие! Скачайте по буреходите и vorwaerts!

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: