„Дора Брюдер“ за изкуството на паметта


ПАРИЖ. Издирва се младо момиче, Дора Брюдер, 15-годишна, висока 155 сантиметра, с овално лице, сиво-кестеняви очи, сиво спортно манто, тъмночервен пуловер, морскосиня пола и шапка, кафяви спортни обувки. Всички сведения за момичето изпращайте на г-н и г-жа Брюдер, бул. „Орнано“ 41, Париж.

Тази кратка обява, публикувана в стар брой на „Парисоар“ от 31 декември 1941 г. провокира Патрик Модиано да предприеме разходка назад във времето, за да разбули мистерията на едно изчезване. Бележката е публикувана в разгара на войната в окупирания от немците Париж - време, в което изчезват много хора. Така се ражда „Дора Брюдер“ - една книга в пътеписно-телеграфен стил, с много въпроси, крайно лишена от емоции и същевременно провокираща толкова силни такива!

Какво е специалното на Дора Брюдер? Нищо. Тя е просто име. 15-годишно момиче, по чиито следи ще тръгне писателят десетилетия по-късно. По същите улици, където е живяла, в същите сгради, които вероятно е обитавала. Ще срещне хора, които може би са я виждали някога с тъмночервения пуловер. Ще се опита да разгадае какво я е накарало да изчезне, къде се е скитала, как е заловена, каква е съдбата й. Ще изтегли тази нишка от общата забрава, за да вдигне завесата над една мрачна, зловеща епоха на страх, на средновековен лов на хора, на хиляди обречени животи. Защото Дора Брюдер е само едно от стотиците, хилядите лица, останали само на избелели снимки и изчезнали с ешелоните на смъртта към лагерите за масово изтребление. Заедно с нея Модиано прави читателя съпричастен с други, също така рано пречупени животи:

Ида Левин. Двайсет и девет годишна. Останали са няколко нейни писма до семейството й. Писала ги е във Временния арест, а по-късно и в лагера „Турел“. Хвърлила е последното си писмо от влака на гара Бар-льо-Дюк и железничарите са го изпратили. В него се казва: „Пътувам към неизвестно място, но влакът, от който ви пиша, се движи на изток: може би отиваме твърде далеч…

„… може би отиваме твърде далеч“. Как ви звучи това?

Това е книга за страха, за обезценения човешки живот, сведен до жълта звезда на дрехата. Книга за бездушието и баналността на бюрокрацията и полицейщината, която прошнурова и формализира изпращането на смърт на хиляди хора. Главни дирекции на полицията, Служба по…, Префектура по…, арести за временно настаняване, папки, печати, списъци, списъци…

Както пише самият Модиано: „Именно тези, които е трябвало да ви търсят и да ви открият, са попълвали формуляри, чрез които да изчезнете още по-безследно - този път завинаги“.

Нямам какво да добавя. Прочетете тази книга.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: