„Малка, мръсна и тъжна“. Заглавието на сборника може да ви подведе. Вече си представям протегнати ръце, които ще го разлистят, очаквайки пиперливи истории или най-малкото нещо в стил „50 нюанса сиво„. Нека опитат – очаква ги изненада, която може да подейства доста отрезвително.
С Бистра Величкова се познаваме отдавна, търкали сме заедно университетски и вестникарски бюра. Зная, че пише и че е носител на редица литературни награди, но първият ми досег с нейното творчество стана сравнително скоро, когато случайно попаднах в интернет на разказа й „Иване, излизам“. Ще го намерите и в настоящия сборник. Започва с култовото: „Иване, излизам! Ще ти изневеря!“, което, отнесено към балканските битови реалности, едва ли би означавало нещо добро за престрашилата се да го изрече.
Зарадвах се много, когато научих, че е излязъл от печат и дебютният сборник с разкази на Бистра. Взех си го веднага и със задоволство отбелязах малкия му обем – ще го прочета за два часа, казах си, и още утре ще пусна ревю. Обаче не… В книжка от 100 страници авторката е събрала такъв набор от истории, градски импресии, размисли и диалози, че е нужно да спираш, понякога за дълго, за да премислиш, да ги преживееш, да отместиш сянката, паднала пред очите ти. Повечето разкази нагарчат с безпощадния си реализъм. Други просто са тъжни, меланхолично тъжни. Някои отключват захвърлени в ъгълчетата на съзнанието картини или такива, които винаги си смятал, че са далеч от теб. Героите в тези разкази са поизмачканите, обезверени от суровия живот хора; обикновените, употребените, безпътните, примирените, излъганите. Виждаш ги край теб всеки ден, макар да не ти се иска и често да извръщаш очи.
Сборникът започва с разкошния разказ „Срещи между редовете“. Не го пропускайте – тук усмивката все още я има. Предстоят моменти, от които ще ви свие под лъжичката. Като „Огледало за обратно виждане“ например. Или „От мама“. Албум от моментни снимки в кривото огледало на родната действителност. Четеш, преглъщаш и размишляваш.
В същото време героите на Бистра ти казват:
„Оставяй го ти и четенето, и писането, и най-добре като мен се хвани на някоя работа, в която мръсотията да остава само по дрехите. Ако можеш, в събота и неделя ходи на лов за пъдпъдъци и гургулици в планината. Това е животът. Всичко друго е мръсна работа“.
Сещам се за думите на Воев от едно безсмъртно парче на Нова Генерация: „…Ти нямаш късмет! По-добре да бъдеш охлюв, отколкото да си поет“.
„Малка, мръсна и тъжна“ е сборник с истории, събрани от човек, достатъчно млад, за да прибере тези моментни снимки в своя собствен албум, и същевременно все още не пропит от цинизма, който възниква като защитна реакция на интелектуалния ум в киселинна среда като нашата. Да, точно това липсва в разказите на Бистра – този така познат от книгите на цяла плеяда съвременни български автори цинизъм. Хареса ми да го няма! Хареса ми да чувствам емпатията й към героите, които рисува с думи. Хареса ми липсата на оценка за действителността, която описва – оценката я прави всеки за себе си. И ми хареса начинът, по който поставя Аз-а си крачка назад, за да изпъкне малкият човек с неговата драма или прозаичност.
Разказите със сигурност ще провокират размисъл у читателя. За собствената, че и за нашата, общата съдба. „Малка, мръсна и тъжна“, както ще видите, не е някоя от героините, а земята ни, родината ни, в която се оглеждаме и не успяваме да се намерим.
Публикувано от Георги
Библиотеката 