Да изживееш този град (по Шпатов)


Минералната вода до Халите - просяците, които се мият, правят гаргара и се секнат, докато чичковци наливат вода в бутилки от безалкохолно и ги подреждат във вехти платнени торби. Подлезът на Централна гара, където подметките залепват по плочките (не искаш да знаеш защо!), докато очите обхождат разхърляните наоколо мръсни салфетки. Трамвай 22 след Женския пазар - опитваш се да прецениш дали миризмата на лук е по-силна от торбата на дебелата циганка или от устата й; задължително е да си стигал и до последната спирка в Красна поляна, където циганчета слушат на високоговорител кючеци по седалките… Поне веднъж да си бил проклинан от гледачка, на която си отказал да ти гледа на ръка.

Да потърсиш разписанието на автобуса на спирката и да видиш, че не се чете заради залепен стикер „Вековенъ Левски“. Табелка „Ватман“ в трамвая, задължително с изчегъртано „В“, което се чете като „Б“. Да те вали сняг през хармониката на автобус 76.

Рано сутрин

да се подхлъзнеш на

ВЪТРЕШНОСТИ

от пъпеш,

които някой от съседния вход е метнал през балкона си на пътеката.

1512779_10202451100774460_2053994271_nДа си заспивал със силиконови тапи в ушите, след като си звънял два пъти на 112 да се оплачеш от оглушителната музика, дънеща в 2 през нощта от долните етажи, но не си дочакал реакция. Поне веднъж да си слушал цигански скандал, опитвайки се да преброиш на пръсти колко човешки гласа могат да вият едновременно (жалко, че нямаш толкова пръсти). Да се събудиш в три сутринта от звуците на счупено стъкло и да осъзнаеш, че някой от съседния вход е решил да си чисти мазето и изхвърля кофи със стари бутилки в контейнера - да го напсуваш и въпреки това той да продължи… В неделя в 7 сутринта да започнеш деня си със звуците от настъпване на празни пластмасови бутилки, които клошар методично пакетира в каруцата си.

Да ти свирнат с клаксона и да те напсуват, докато спираш на пешеходна пътека пред майка с дете. Да те заяде контрольор, защото дупките в билетчето ти не се били отпечатали добре. Да чакаш час на опашка в Паричния салон на СУ и лелката да излезе в почивка точно преди да ти дойде редът. Да оплискаш новия си панталон на плочка-пръскачка по random тротоар.

Да те изпревари отдясно

беемве

тунинговано

… на газ.

Боядисаният в „патинирано зелено“ покрив на Ректората. „Автентично“ ремонтираният Царски дворец в центъра. Заблатените разкопки на древна Сердика пред ЦУМ, в които крякат жаби. Свидетелите на Йехова на изхода от метрото.

Да се влюбиш… Как, по дяволите, да се влюбиш в този град?

* Текстът е написан като своеобразен отговор на откриващия разказ в чудесния сборник „#НАЖИВOОТСОФИЯ“ на Александър Шпатов и представлява добронамерен опит да се покаже София, погледната от друг ъгъл. Вярвам, че колкото и да не ви се иска, ще припознаете доста от описаните ситуации.

Георги Грънчаров

3 мнения за “Да изживееш този град (по Шпатов)

  1. Определено текстът отразява обективно реалността в София, но в крайна сметка при това положение, какво друго хубаво ти остава освен да се влюбиш! 🙂

  2. Библиотечке, в София се влюбват /или не се влюбват/ хората които не са родени в този град.
    Родените тук обичат своя град по онзи необясним начин, по който всеки човек обича своята родна майка - като се възхищава от прелестите, и приема мъдро недостатъците.
    Трябва да си се родил тук, за да си спомняш с умиление как мургави мустакати чичковци миеха старателно улиците като придърпваха черния маркуч от огромната макара-двуколка, а мама и тати те вдигаха със смях за ръце за да прескочиш локвите отразяващи уличните лампи , червените ръбести мотриси на 3-ката които с познатия метален звук бавно завиваха от към пазара и спираха на „колоните на ботев“, закръглената кондукторка със също така закръглената кожена чанта през рамо пълна с разноцветни пачки билетчета, сивите гугутки и рояците врабци, колоната от каруци пълни с вар и пясък дрънчащи по едрия паваж към близкия строеж , близката квартална сладкарница със странната смесица на миризми от топли кифлички, прокиснала боза и паркетина от дъските по пода, бакалията - огромните алуминиеви тасове с кисело мляко и бъчвите със сирене, варелите с олио …..умиление постепенно преминаващо в тъга по безгрижното детство в този така обичан и мразен град.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: