Не знам дали сте чували за света на въображението, но много от нас всъщност живеят именно там. Това е място, където децата могат да превръщат и най-баналното в магическа реалност, а възрастните могат отново да стават деца и да споделят своите цветни фантазии чрез литературни произведения, картини или дори песни. Днес ще ви разкажа за „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари - това е една от тези книги, в които фантазията на възрастния е почти изцяло погълната от въображението на малкото дете, което смята, че по дърветата раста пантофки и съществува машина, която сама изготвя домашните.
Има обаче една малка част от въображението на автора, която е останала подвластна на обикновения свят - този на възрастните. Там усмивката понякога може да е тъжна, затова една сива нишка се прокрадва в историите и ни показва не толкова веселата страна на нещата: че ако разчиташ на машина да ти пише домашните, ще загубиш ума си, а ако дадеш на вълшебна четка да рисува картините ти, ще загубиш и таланта си. Ако четете книжката на вашето дете, ще имате възможност да му разкажете много за света, с който му предстои да се сблъска, и то без да се налага да търсите свои собствени думи, а използвайки само приказките и случките с героите. По-малките ще се радват на фантасмагориите, но на по-големите няма да убегне понякога доста тъжното чувство, с което е написана „Танцът на мечката“ например.
В света на Джани Родари усмивките биват най-разнообразни - от широки и щедри, до тъжни и леко мрачни, затова книгата не е просто за деца (макар в книжарниците да я откривате точно в този раздел). „Приказки колкото усмивка“ е едно пътуване, което ще ви разгърне вратите към фантастичния свят на въображението и после нежно ще ви върне към реалността, където в един или друг човек ще откривате героите от книжката, или вие самите ще бъдете част от някоя история.
Девора