#НаЖивоОтСофия на Александър Шпатов по всички параграфи е доста съвременен сборник - седмици преди да излезе на книжния пазар, той вече имаше свой живот и любителите на български автори доволно потриваха ръчички, докато четяха анонсите на „Колибри“ или гледаха снимки от печатницата във фейсбук страницата на автора.
Но не само заради това е съвременен. Не заради своята интегрираност в социалните мрежи и онлайн шушуканията, тази кръвоносна система на всичко ново, случващо се по света и у нас. Не само. Съвременен е заради усещането, което носи със себе си. Погледът на човека от града, който има достатъчно реалистично виждане за заобикалящата го обстановка и същевременно носи на лицето си очилата на свеж хумор, добронамерена ирония, приказни елементи. Когато някой усеща града си с всяка своя молекула, вижда го в цялата му хладнокръвност и въпреки това е способен да го съживи в образи, преплитащи действителност и фантазия, той е писател.
Тук ги няма витрините „блескави“ на Смирненски, няма ги „електричните глобуси“. Усещането за града се изплита от други мантри. „С розови домати от Женския. Първа целувка точно на Лилиите в Борисовата. Разходки из празни улици, когато всички са се изнесли за празниците. София Филм Фест в Дома на киното. Парти в Микстейп. Пикник пред двореца „Врана„. Добави своя мантра, ако искаш, но със сигурност ще се разпознаеш в повечето от нишките, с които Шпатов оплита своето усещане за София още в началото на сборника.
#НаЖивоОтСофия е неминуема еклектика и, бога ми, дори по това прилича на столицата (само се загледайте в random късче от центъра и ще забележите безумното съчетание на повехнала виенска архитектура от XIX век, сталинистки барок, постсоциалистическа безпътица и съвременен кич). Баба ми има един портрет от нейната младост. Представлява снимка, която после е дорисувана и оцветена от фотографа-художник. На това ми напомнят и разказите на Шпатов - художествен опит да дорисува със свой почерк действителността. Понякога само с малки щрихи, запазвайки оригиналните очертания („Рожден ден на майка ми в Младост 2“ например). Друг път действителното е само основата, върху която се развихря с цялото си въображение. Само прочетете „Принцеси от Славейков“ или „Нов дом до Драконов мост“.
Разказите са интересни, някои предизвикват усмивка, а другаде усмивката замръзва заради неочаквана развръзка или леко пробождане с думи. Има и такива, които може би няма да запомните. Но със сигурност художествените портрети, които Александър Шпатов е заснел и после дорисувал, заслужават внимание. Не на последно място защото са любопитен прочит на градски сюжети, които ще ви се сторят познати, а защо не и изживяни.
Публикувано от Георги