„Далече и отвъд“ или ирландският Ремарк


Вероятно най-популярният писател, претворил в проза ужасите на Първата световна война, е Ерих Мария Ремарк. „На Западният фронт нищо ново“ и „Обратният път“ разказват за Голготата на немския войник, за изгубеното поколение на Кайзера. Доскоро си мислех, че едва ли ще намеря толкова силни антивоенни послания другаде, докато един ден тази книга просто сама дойде в ръцете ми…

„Далече и отвъд“ на Себастиан Бари е прекрасен, много личен знак на почит към ирландските момчета, изгубили живота си в Голямата война. Когато стане дума за Първата световна, обичайните „герои“ са французи, германци и англичани. В кървавите мелета при Сома, Гинчи, Пашандел своя принос дават и много ирландци, сражаващи се под знамето на крал Джордж. На тях е посветена и тази книга - на всички онези наивни, луничави, наперени момчета от Дъблин, Корк, Килдеър и Уиклоу, на които им е казано, че трябва да защитят „поруганата Белгия„. И хиляди от тях се записват доброволци, разбира се. Защото подвизи и геройства са във фантазиите на всички, поне докато не затънат в калните окопи на Фландрия…

Историята на Уили от Кралския дъблински артилерийски отряд е история на един живот сред ужасите на войната. Присъединил се още през 1916 г. под звуците на A long way to Tipperary„, Уили става свидетел и участник в някои от най-жестоките сражения на Западния фронт. Бари не спестява нищо от натуралистичните описания на този ужас - войниците, изпускащи се в панталоните си от страх, оглушителните взривове на снарядите, лепкавата и кървава смърт, осеяните с пулверизирани човешки останки кратери… Тръпки побиват от разказа за първата газова атака, на която стават свидетели ирландските войници още в тези първи месеци на войната - пълзящата жълта мъгла, така непозната и подозрителна, която те посрещат учудени и уплашени, за да умрат сгърчени от болка минути след това.

Животът на фронта, разбира се, не е само смърт. Там има още и другарство, въшки, пиене, слухове, леки жени и сифилис, писма от родината, кратки отпуски и дни на затишие по резервните линии… През 1916 г. избухва и Великденското въстание в Ирландия - събитие, което допълнително обърква и без това изтерзаните младежки глави, сред които и Уили. Цялата тази сложност е представена по изключителен начин от Себастиан Бари, който съумява да създаде максимално автентична картина на военновременната действителност, съчетавайки я с поразителни разсъждения върху безсмислието на войната. Само вижте това:

„Всички онези милиони майки и милионите галони майчина кърма, милионите мигове песни и залъгалки, пошляпванията по дупето и целувките, ританките и буйките бяха стоварени в историята на огромни поломени купчини с шумна и нестройна музика; човешки истории, разказани на вятъра, за да се превърнат в пепел, изтлели за забавление на смъртта, запокитени върху могъщото бунище на изгубените души; всичките тези милиони момчета, всяко различно по себе си, които щяха да попаднат в месомелачката на задаващата се война“.

Ако Хемингуей ви се е сторил прекалено скучен в „Сбогом на оръжията“ или си мислите, че „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк е най-доброто, писано за Първата световна война, то „Далече и отвъд“ е книга точно за вас. Ирландският Ремарк е автор, който не бива да пропускате. А историята на Уили ще ви разтърси както, сигурен съм, отдавна не ви се е случвало.

Публикувано от Георги

Едно мнение за “„Далече и отвъд“ или ирландският Ремарк

  1. Благодаря за страхотния коментар. Тази книга също ме намери сама и бях потресена. Прекрасна!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: