Когато Девора* ми показа своя разказ, с който имаше намерение да участва в сборника „Истории от кухнята“, бях страшно впечатлен, но ме обзе и известно притеснение. Кухнята е много лично място за хора като нас, които боготворят и издигат в култ храненето. А Девора не само че я показва на всички по един безкрайно любопитен и оригинален начин, но разкрива и малки тайни, детайли, спомени, които до този момент са си били там, по шкафовете, познати само на нас, жреците на малката кухня. Притесних се, защото в разказа аз виждах не художествения текст на моята мила кулинарна и книжна блогърка, а самата действителност – такава, каквато е пред очите ми. И все пак, боже мой, разказана от името на кухнята!
Е, ако можеше един ден да прочета книга за живота си, то бих искал тя да е написана точно по този начин – от името на кухнята, на библиотеката ми, на любимия хамак, на офисното бюро – на всички онези на пръв поглед неодухотворени предмети, които обаче могат по неповторим начин да разкажат от позицията на своята перспектива за досега си с мен. Би било странно, щуро, но и толкова любопитно!
Но нека се върна на „Истории от кухнята“… Какво се случва, когато събереш на едно място хора от всевъзможен калибър, с толкова различен светоглед и битие, и им дадеш като тема, с която да се развихрят, истории от кухнята? Едни ще приемат съвсем буквално задачата си и ще се опитат да изровят от съзнанието си най-паметното си изживяване, свързано с храна. Други ще се опитат да си спомнят кога за последен път са готвили нещо по-различно от пържени яйца и ще ти го разкажат в детайли. Трети ще си дадат сметка, че името им ще бъде отпечатано в книга и не биха си позволили то да стои в едно изречение с боб, люти чушки и прясно сирене, затова отчаяно ще се постараят да натоварят имиджа си с изтънчената сложност на най-засуканите гурме манджи. Ще има и такива, които ще иронизират точно тези, последните. Малко тъжно, но ще срещнете и хора, които нямат абсолютно никакво отношение към кухнята и кулинарното изкуство и не се свенят да си го признават с текстовете си.
Но мисля, че това е част от идеята на този сборник. Събирайки на едно място хора, повечето от които не са професионални писатели, да изкара от тях по една своеобразна изповед от храма на удоволствията, наречен „кухня“. И както хората са толкова различни, така и с изповедите им няма как да бъде другояче – някои са много лични, други високомерни, трети превзети, но има и такива, които ще ти се прииска да прочетеш отново.
Личната ми препоръка е да не пропускате разказа на Девора, колкото и пристрастен да ви изглеждам. Повярвайте ми, изчел съм доста книги и съм изял доста манджи, но „Малката кухня“ е голяма работа! Непременно стигнете и до края, където, сигурен съм, приятно ще ви изненада „Готвя значи пиша“ на Димитър Шумналиев. И колкото да ме е яд да си призная, приятно ме изненада Калин Терзийски, който е сътворил нелош текст.
А сега, уверете се, че около вас има достатъчно вкусотии (защото ще ви потрябват!!) и приятно четене!
Георги
––––
* Девора Джамбова е нежната половинка на този блог, а нейният разказ „Малката кухня“ можете да намерите на стр. 73 в сборника „Истории от кухнята“. Когато не се вихри с книга в ръка по страниците на „Библиотеката“, Девора сътворява кулинарни и арт вълшебства в очарователния женски блог „Веселият кошер“.
Библиотеката 