Войната продължава. Тридесет години съпротива


На една от първите си студентски лекции чух за този случай - японски военен, който прекарва 30 години на остров в Тихия океан, водейки партизанска борба и отказвайки да повярва, че войната е свършила. Звучеше толкова нереално, че дори не ми хрумна да потърся повече информация. И така допреди седмица-две, когато случайно разбрах, че на български език са издадени мемоарите на същия този японски военен.

Историята на Хиро Онода вероятно е една от най-необикновените, които можете да си представите. Едва 22-годишен, в разгара на войната през 1944 г. той е изпратен със секретна мисия на филипинския остров Лубанг. На младия разузнавач е наредено да участва в подривни дейности на острова и да чака нареждания от щаба - в никакъв случай да не посяга на живота си, защото рано или късно ще се върнат за него. Следващите 30 (словом тридесет!!!) години Онода прекарва на Лубанг в пълна бойна готовност, неуловим за властите и напълно неподатлив на многократните опити на неговите близки и сънародници да го убедят, че е настъпил мир и може да се завърне в родината си.

Едва през 1974 г. един японски студент почти на шега успява да срещне Онода в джунглата и дори да поговори с него. Младши лейтенантът е подозрителен към хлапака, но и категоричен - би прекратил съпротивата само ако получи заповед от своя командир. Така откриват вече доста възрастния майор Танигучи, който междувременно работи в книжарница някъде в Япония. На 10 март 1974 г. Танигучи се среща с Онода, заповядвайки му да преустанови бойните действия и да се предаде. 30 години след края на войната последният японски войник предава пушката си, която старателно е почиствал и поддържал в изправност през цялото време, прекарано на остров Лубанг.

„Не се предадох. Моята тридесетгодишна война“ е книгата, която Хиро Онода пише непосредствено след завръщането си в Япония, където е приет като герой от победената нация. Тя е толкова поразителна с лаконичния си, простичък изказ, че изглежда като сценарий на приключенски филм. Японският Робинзон Крузо описва с удивителна памет всички премеждия, през които се налага да премине през всички тези 30… да, 30… години. Първоначално диверсантската група е от няколко души, но те бързо се стопяват, докато се крият от американците в дълбоките джунгли на Лубанг. Капитулацията на Япония минава незабелязано и се зареждат година след година в непрестанна игра на криеница, постоянна смяна на укритията, уморителни преходи и усилия да се оцелее само с ресурсите, които природата предоставя. Книгата на Онода всъщност е и практически наръчник по оцеляване от първа ръка - от умението да си направиш заслон, през поддържането на боеприпасите до начините да убиеш и разфасоваш крава.

Без съмнение по-удивителен обаче е психологическият момент. Какво може да накара един млад човек да прекара 30 години в пълно отшелничество на затънтен остров накрай света? Може ли чувството ти за дълг да е по-силно от желанието за елементарни условия за живот? Не е ли било голямо изкушението да зарежеш всичко и просто да се предадеш? Хиро Онода отговаря на част от тези въпроси, но това по никакъв начин не намалява удивлението от неговата 30-годишна война. Особено затрогващи са моментите от книгата, в които разказва за многобройните опити на негови близки да осъществят контакт с него на острова - брат му, който седмици наред обикаля джунглата и го вика с мегафон, пее любимите му песни; снимките на семейството му, пуснати със самолети; вестниците, оставени за него в гората, които той приема за „вражеска пропаганда“… Никой от нас не би могъл да устои на подобни неща. Може би има нещо в японския дух, в японското самосъзнание, в чувството на тази източна култура за себеотрицание и за дълг, стоящ над всичко… Уви, трудно бихме го разбрали. Въпреки това книгата на Хиро Онода е удивително свидетелство за силата на човешкия дух - наречете го лудост, безумие, психоза… но сила, безспорно. И триумф на волята над разума. Потресаващо!

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: