Поредната книга от поредицата „Запази историята“ попадна в ръцете ми и бях много доволна, че е именно „Престъпление и наказание“, защото не съм чела оригиналния роман и да си призная – нямам намерение да го направя и в бъдеще. Може би това е първата книжка досега, която изневерява на предназначението си да запали читателите по оригинала (или ако не по принцип, то поне в частност при мен се получи точно така). Ето защо:
Проблемът не е в преразказа на Аврам Йехошуа, нито в приятните илюстрации – точно обратното. Авторът е успял, поне така си мисля, да предаде основното от романа на Достоевски, а именно – колко крехко нещо е моралът и как съвестта ни може да проспи най-важните моменти в живота.
Трудно ми е да пиша за „Престъпление и наказание„, макар и да говорим за преразказ от 64 страници. Чувството на тежест, свързано с избора на главния герой да извърши убийство, ме налегна още от самото начало и не ме пусна доста след времето, което посветих на тази книга. За мен извършването на такова престъпление не може да бъде оправдано, нито изкупено с чувство за вина. Ето защо не мога да чета книгата и да не съдя въображаемите герои, а накрая и автора. В същото време осъзнавам, че има вероятност в оригинал книгата да възпроизведе съвсем различен ефект върху читателя, затова не бих искала да продължавам и да разказвам сюжета, а ще оставя всичко във вашите ръце.
Ако сте прочели оригинала на Достоевски или преразказа на Йехошуа, оставете коментар под тази публикация или ни пратете лично съобщение по мейл или във Facebook. Обещавам да допълня поста с ревюто, което преценя за най-изчерпателно и полезно за читателите.
Очаквам с нетърпение!
Девора
Библиотеката 