Наскоро ви споделих впечатления от „Изкуството да пътуваш бавно“ на Дан Кийрън. В нея, измежду другите съвети, авторът споделя навика си по време на пътешествие да взима със себе си не пътеводител на туристическите забележителности, а някоя книга, в която се разказва за конкретното място. Е, в разгара на лятото, ако сте се запътили към лазурните плажове на Гърция и по-конкретно към Корфу, тогава „Птици, зверове и роднини“ е книгата за вас.
В продължението на „Моето семейство и други животни„ (която, признавам си с известна болка, все още не съм прочел) Джералд Даръл разказва за безметежното си детство, прекарано заедно със семейството си на гръцкия остров Корфу. Всеки ден на острова е нова среща с чудния животински свят, населяващ плажовете, крайбрежните води и каменистите хълмове наоколо. Погълнат от интереса си към естествения свят, младият Джералд прекарва времето си в търсене на разнообразни животинки, които да изследва и наблюдава, а нерядко и приютява в къщата си. Там, разбира се, цялата тази фауна се сблъсква с колоритното британско семейство, където често възникват забавни случки с главни герои сови, жаби, костенурки, че дори и малки таралежчета. Младият естественик намира и други приятели сред местните обитатели на острова, а срещите с тях са белязани от умерения, ефирен хумор на Даръл.
Книга без никаква сюжетна линия, без кулминация и развръзка, същевременно толкова увлекателна и чаровна, че просто не можеш да я оставиш настрана! Оказва се, че не винаги е необходимо да очакваш с напрежение как ще завърши книгата или да търсиш смисъла в сложността на някой от героите. Да разглеждаш удивителния свят на Корфу през очите на едно английско дете може да бъде истинско удоволствие.
Четене – терапия. Четене заради насладата от четенето – „Птици, зверове и роднини“ е перфектната книга за лятната почивка! Така че ако вече сте стегнали куфарите за Гърция, не пропускайте да пъхнете вътре и нея – ще ви накара да видите очарованието на средиземноморските пейзажи по един различен начин.
Публикувано от Георги
Ех, жалко, че не сте я чели, тя е като увертюра към този свят на диви и „диви“ създания. И до днес, ако ми домрачнее много, си я зачитам и се пренасям на светло и топло място. 🙂