Замисляли ли сте се какво правите обикновено, когато ви предстои пътуване или почивка? В общи линии, трескава подготовка – купувате пътеводители, проверявате в интернет за всички възможни забележителности, барове и ресторанти. Разполагате само с няколко дни, затова изготвяте наситена програма, а когато пристигнете, вече бързате към първите забележителности от списъка си и споделяте снимки в Instagram, докато съсредоточено хрупате някое местно лакомство. Разпознавате ли се? Ако да, значи е време да промените нещо, да намалите оборотите, да попътувате… бавно.
Именно в това ни убеждава Дан Кийрън в своята книга „Изкуството да пътуваш бавно“. Самият Кийрън има страх от летенето и това е причината да използва изключително наземен транспорт при всичките си пътувания. В този начин на придвижване, разказва той, има много повече предимства и чар, отколкото си представяме. Убеден в своята правота, авторът описва летищата и пътуването със самолет в доста бездушни тонове, изхождайки от наблюдението, че целта на днешния човек е да пристигне, не да пътува. В преследване на тази цел той се лишава от удоволствието да се наслади на прекараните в пътуване часове, да извлече ползите от тях, да съзерцава и да остане насаме със себе си, като по този начин обогати изживяването си.
Цялата книга на Кийрън представлява есеистични размишления, обогатени с разкази за различни пътешествия, предприети от самия автор през годините. Повечето от тях са в пределите на Англия, което е леко разочароващо – няма кой знае колко екзотични описания, както може би би си представил читателят. Друг доста съществен елемент от книгата са препратките към други автори – на моменти толкова много, че започваш да се чудиш дали Кийрън не е тръгнал да пише академичен труд, позовавайки се на безброй други творци (в края има две страници библиография!). Това създава малко странно усещане и започваш да губиш нишката… Действително книгата е доста хаотична и без някаква строга структура, въпреки че е разделена на глави, носещи кратки, ясни и отчетливи послания – „Пътешестван наблизо“, „Бъди свой собствен гид“, „Приеми несгодите“, „Полудувай“ и др. Независимо от това човек може да излвече някои полезни съвети от думите на Кийрън при планирането на ваканцията си. Лично на мен много ми допадна навика на автора вместо пътеводители, да взима със себе си книги, действието в които се развива в съответната страна или е свързано с конкретното място. Вече знам например, че ако някога попадна в Прованс, ще взема със себе си някоя от книгите на Питър Мейл, за да се потопя по-пълно в магията на провансалската кухня.
Хвърлете един поглед на тази книга, ако имате усещането, че изпускате нещо от лятната си отпуска, въпреки че сте планирали всичко до най-малките подробности. Ще ви даде интересна гледна точка, докато се губите из многословността на автора в описването на собствените си (и чужди) концепции.
Публикувано от Георги
Библиотеката 