Имам силни резерви към всички автори, упражняващи се в творчество за „живота и делото“ на Стефан Стамболов през последните 70-80 години. Просто защото тези автори обикновено са, както повечето съвременници на последния, „силно любещи“ или „силно мразещи„, а и винаги трябва да се погледне конюнктурното съображение зад текстовете им. Когато обаче видях новото издание на „Диктаторът“, дори не се поколебах - Антон Страшимиров е име, добре познато у нас, и силно полюбопитствах какво би могъл да каже той за една от най-спорните личности в съвременната българска история.
„Диктаторът“ се оказа забележително четиво. Поставяйки фокус върху Стамболов, авторът всъщност прави интересен преглед и опит за обяснение на цяла една епоха (от последните години преди Освобождението почти до края на XIX век). При това епоха, дотолкова бурна и изпълнена с противоречия, че и днес е трудно да си дадем сметка за нея в детайли. Антон Страшимиров проследява още първите действия на юношата Стамболов, неговата революционна дейност, неуспешното Старозагорско въстание, действията му по време на Априлското въстание. Вкарва и малко психология, опитвайки се да обясни действията му не само с обстоятелствата, но и с личностни качества, вродени водачески и организационни умения, лидерство. Авторът си задава много въпроси, на които отговаря с пространни анализи - защо Стамболов не участва в Освободителната война, защо не се включва в опълчението, къде дочаква свободата, защо бяга сам след неуспелия бунт в Стара Загора?
Книгата е разделена на три части, като в последните две фокусът силно се разширява върху обществено-политическата обстановка на нова България. Това не е типичната биография. Тя няма и претенции да бъде такава. За личния живот на Стамболов почти не става дума. За сметка на това се отделя огромно внимание на вътрешните сътресения и конфликти в новоосвободеното българско общество, на неговата нехомогенност, противоборствата между класовите прослойки, на външните фактори като Европа и Русия.
Изключително интересна е интерпретацията на Страшимиров на руската роля в българските съдбини, на дълбоко вкоренената любов у българина към Русия и на появилото се малко след Освобождението русофобство. Безценни страници, които днес, на фона на събитията в Украйна, звучат толкова любопитно. Авторът е безкрайно откровен и може би затова безкрайно правдоподобен в обясненията си относно причините за тази неизбежна обвързаност на българската душа с Русия, без ни най-малко да омаловажава чисто прагматичните интереси, движещи империята в политиката й към малката балканска страна.
В тези увлекателни страници Страшимиров вплита ролята на Стамболов като един от най-разпознаваемите, най-популярни и решителни държавници за своето време. Неговата роля в най-ключовите събития за страната е описана доста подробно, с интересни свидетелства от съвременници. И тук, разбира се, проличава отношението на автора към своя герой - без съмнение той изпитва огромен респект към личността на Стамболов, но това не му пречи да се придържа максимално към обективната истина и да разкрива и далеч по-нелицеприятните черти в характера на „диктатора“.
Книгата е доста ценна - не само заради интересния поглед върху една от най-спорните (при това толкова десетилетия вече!) личности в нашата история, но и поради прецизния анализ на епохата от гледната точка на съвременник като Антон Страшимиров. Действа доста отрезвяващо и не особено оптимистично, но пък е чудесна отправна точка за самовглеждане и самоанализ.
Публикувано от Георги