В ушите ми още не са заглъхнали силните думи от великолепния роман на Айн Ранд „Изворът“, когато посягам към първата й книга. Осъзнавам, че летвата е вдигната безнадеждно високо - рядко един утвърден автор оставя именно дебютния си роман да застане на върха, над всичко друго, сътворено от него. „Ние, живите“ публикуван за пръв път през 1936 г., не прави изключение. Увлекателен и разтърсващ с диаболичните си картини, той е едва началото; щрих, който ще прерасне в нещо наистина изключително. И все пак - само началото…
Айн Ранд, която ще завладее Америка и света с „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“, тук все още е по-скоро руската емигрантка Алиса Розенбаум, имала големия късмет да се измъкне от диктатурата на пролетариата в Съветска Русия и да разкаже за суровата действителност там.
„Ние, живите“ разказва за живота в Съветска Русия през 20-те години - след затихването на Гражданската война, когато на повечето руснаци им става ясно, че комунистите очевидно имат намерението да поостанат на власт и няма току-така да изчезнат. Сред невъобразима мизерия, последните останки от стария, буржоазен свят водят борба за своето оцеляване. Но какво оцеляване, когато диктатурата на пролетариата не предвижда място за „експлоататорите“ в справедливия нов социален порядък, налаган със щикове, червени знамена и кожени тужурки…
Кира Аргунова е една от все още многото буржоазни отломки, за които животът в Съветска Русия е едно безкрайно ходене по мъките. С буржоазен произход и силно изострен индивидуализъм, тя отказва да се подчини на новата действителност. Влюбва се в друг изявен индивидуалист - Лео е син на адмирал, разстрелян за контрареволюционна дейност, и двамата заедно ненавиждат целия фалш в страната на Ленин. Кира обаче, като рожба на Майка Русия, има в сърцето си място и за друг и този друг се оказва пълната противоположност и на нея, и на Лео. Андрей е герой от Червената армия, комунистически функционер и чекист. Разкъсвана от противоречия в любовта си между двама души от тотално противоположни вселени, Кира прави опити да оцелее в този кошмар, въпреки чудовищните усилия на системата да унищожи цялата прослойка, към която тя принадлежи.
Ранд заформя зловеща спирала, която ще поведе героите на романа й към пълно себеунищожение на фона на зараждането на една от най-човеконенавистните империи в световната история. Образът на всепомитащата държава, на тоталитарния съветски режим, претопяващи всяка човешка личност в котела на безличната маса на новото безкласово общество, е страшно въздействащ. Тоталната мизерия, която лъха от всяка страница, кошмарните картини на изнурени, но маршируващи с лозунги и плакати хора - това е може би първият истински репортаж за действителността в Съветска Русия, който светът вижда под формата на този роман.
И макар тук Айн Ранд да е все още доста далеч от философския заряд на по-късните й книги, основният мотив за човека срещу системата, в случая в лицето на тоталната държава, вече се вижда съвсем ясно. Опасно приличащ на антиутопия, „Ние, живите“ е достатъчно автентичен разказ за човеконенавистното лице на комунизма и хладнокръвно предупреждение към Европа и света за ужасите, които ще последват в следващите десетилетия под знака на червената звезда.
Публикувано от Георги