Вечният въпрос, нали? Като Левски или ЦСКА. Като Мерцедес или БМВ. Като Никон или Канон. Поглеждайки заглавието, човек лесно може да си помисли, че става въпрос за поредната книга, която сравнява две банди, като просто слага на едно място биографиите на всяка от тях. Случаят обаче съвсем не е такъв. „Бийтълс или Ролинг Стоунс“ се оказа доста готина, а Джон Макмилиан наистина се е постарал да разгледа вечния въпрос от всички възможни ъгли, разказвайки много любопитни истории.
Бийтълс и Стоунс започват творческия си път почти по едно и също време, но в крайно противоположна обстановка края на 50-те и началото на 60-те години. Джон, Пол, Ринго и Джордж са като извънземно явление в родния си Ливърпул - никой никога не е очаквал нещо подобно да се случи толкова на север от Лондон. Първоначалният им вид на хлапета в еднакви кожени дрехи и странни прически, бързо е рафиниран от легендарния им мениджър Браян Епстайн. Четиримата се превръщат в култ, превземайки сърцата на стотици хиляди почитатели и предизвиквайки първото по рода си културно-психологическо явление, познато днес като „бийтълмания„. Вече сресани, облечени в костюми и усмихващи се с най-ангелските лица на света, Бийтълс не се стремят да правят революция. Мелодиите им са запомнящи се, текстовете - крайно неангажиращи.
На пръв поглед почти на другия полюс са младежите от Ролинг Стоунс. Мърляви и скандални, те не се стремят да се харесат на публиката. Но както Макмилиан отбелязва, тяхната непринуденост е и ключът към успеха им. За феновете от 60-те, жадуващи за разчупване от следвоенната стагнация, те звучат по-истински, бунтарски, революционно.
Или както пише Том Уолф, „Докато Бийтълс искат да ви държат ръката, Ролинг Стоунс искат да изгорят града ви до основи“.
Макмилиан прави поредица от паралели между двете банди, разкривайки основните прилики и разлики. Колкото и да е странно, общото между тях е, че в голяма степен образите им са умишлено създадени, отколкото автентични. Нито Бийтълс са такива ангелчета, за каквито се представят, нито Стоунс са подпалвачите на световна революция, за каквито ги смятат мнозина. Всъщност двете групи имат доста близки отношения, израстват в музикално отношение заедно и много често пътищата им се преплитат. Дори се договарят кога да пускат на пазара новите си сингли, за да не са си в пряка конкуренция за вниманието на меломаните. Впоследствие се ражда митът за конкуренцията между тях, който, както Макмилиан споменава неведнъж, все пак не е и напълно измислен. С годините започват отделни нападки между членове на двете групи и взаимни обвинения, умишлено раздухвани от медиите. Авторът проследява много детайлно моментите, в които Стоунс и Бийтълс се копират взаимно, а така също и основните линии на различия, които стават все по-отчетливи с оформянето на легендарния статус на двете банди.
В действителност книгата не е типичната рок биография. Нейната аналитична и сравнителна част са ценният елемент, който я отличава и я прави различна и интересна за почитателите на музикалния жанр.
Публикувано от Георги
------------------
Виж други подобни ревюта:
„Мик Джагър - историята на една легенда“
„Животът на Кийт Ричардс или ефектът „Уау!“
Джон Ленън - поезия, проза, интервюта