Последният роман за деца, който прочетох, беше истинско разочарование, затова когато взех „Казанската звезда„, изпитах леко притеснение. Чудех се дали очакванията ми са станали прекалено високи и ако е така - дали изобщо трябва да захващам да чета нещо, или е по-добре да поизчакам. Познавам Ева Ибътсън като автор и вече съм ви разказвала за друга нейна книга - „Мая, Кралицата на Голямата река„.
Имах надежда, че ме очакват хубави моменти в компанията на Аника, но въпреки това останах изненадана колко много ме впечатли тази книга! Наслаждавах се на „Казанската звезда“ в продължение на няколко дни, макар че времето за четене може да е доста по-кратко, но исках да „вкуся“ всяка дума и да се порадвам на истински талантлив автор като Ибътсън възможно по-дълго време.
Аника е малко момиче с красиво име, което е отгледано в странно, но сплотено домакинство на трима професори. Две жени - Ели и Зигрид - се грижат за малкото дете, което са намерили в църква по време на лятна разходка. Момиченцето израства в кухнята и от съвсем малка в нея се разкриват купища заложби.
Ибътсън е избрала Виена за града, в който малката Аника расте, и го е представила толкова романтично и красиво, че ако не сте ходили там, със сигурност ще поискате да отидете. Ако пък сте били, ще ви се иска моментално да се отправите на ново пътешествие към Австрия. Авторката изтъква всички положителни черти на града от годините, в които Пратерът все още не се е превърнал в увеселителен парк, който познаваме днес, а е просто място, където може да се разходите (дори на кон) и да се повозите на най-високото виенско колело в Европа. За малкото момиченце и нейните приятели подобно удоволствие е рядкост, но за сметка на това имат голяма фантазия и заедно с Паулине и Щефан си измислят различни сюжети от прочетените книги, които превръщат в театрални постановки само за тях тримата. Дори не предполагат, че съдбата ще се завърти толкова шеметно, че те самите ще станат участници в едно вълнуващо, но и доста опасно приключение.
В живота на Аника ще се появят още две жени - едната на преклонна възраст, но пък с желание да остави спомените си на човек, който да ги съхрани, така че да не бъдат изгубени завинаги, а другата - красива аристократка, която търси изоставената си дъщеря… или пък нещо друго? Съдбите на героите се преплитат, заплитат и разплитат непрекъснато. Доброто сърце на Аника ѝ пречи да вижда някои истини в живота, но пък всяко зло е за добро, така че загубата на една илюзия позволява на момичето да открие далеч по-ценни и по-истински неща, а сред тях - Зед… и Казанската звезда. 😉
Препоръчвам книгата на всеки, независимо от възраст и пол, защото е малко съкровище. Както в „Мая, Кралицат на Голямата река“, и тук страниците са изпълнени с любопитна информация, която обогатява общата ви култура (например за липицанските коне), а наред с увлекателния разказ, комбинацията просто не е за изпускане!
Девора
Девора, отдавна не обичам да чета приказки и детски романи, но…ти ме заинтригува…най-малкото ще запомня и заделя за бъдещи внуци:)), че дъщерята ти е горе-долу набор и също като мен не набляга на детската литература вече. Усмихнато лято!
Това да не е преписано от ревюто на Лора Филипова? Егати имитаторите! Книгата е попрехвалена хич не ме грабва - някак тромаво ми върви и сухо като пясък между зъбите хрупа.
@Ева, ние тук не преписваме. A коя е Лора Филипова?