От съвсем малки знаем историята за Гъливер, но поне в моя случай тя винаги свършваше до престоя му в страната на лилипутите. И тук не визирам реалната ситуация в живота, тъй като съм много висока и съм сигурна, че хората, които ме познават, тайно са се подсмихнали на първото изречение. Не! Просто историята за големия Гъливер, обграден от армия малки човечета, напомнящи пионки за „Не се сърди, човече“, като че ли е оставила най-трайни спомени във всеки от нас и сме забравили още колко приключения и колко интересни създания е срещнал Гъливер по време на своите странствания по света. Днес бързо ще си опресним историята на този обикновен човек с необикновена съдба и ще приключенстваме с него в рамките на няколко десетки страници.
„Гъливер“ е третата книга от поредицата „Запази историята„, издавана от Ciela. Нека цитирам нещо от предишната публикация, която беше за „Капитан Немо„: Както вече съм споменавала и ще продължа да споменавам във всяка публикация, посветена на някое от заглавията в тази поредица, тук става въпрос не за оригиналните книги, а за преразкази от съвсем различни автори, които си служат с чувство за хумор и по-опростен език и сюжет, така че произведенията да бъдат представени на децата в една по-лесна за възприемане форма.
И така: Лемуел Гъливер работи като лекар на големите кораби и съдбата му е такава, че често се озовава сам-самичък на някой остров, обитаван от странни същества. Както вече стана въпрос, първото му корабокрушение е в страната Лилипутия, където живеят малки, но не особено приятни същества, които обичат да воюват и се сърдят, ако се изпикаеш на двореца им, било то и да го спасиш от пожар… Лилипутите решават да погодят номер на Гъливер, така че той набързо отскача до техните врагове в Блефеску, след което се завръща при жената и децата си, само за да ги зареже наново след съвсем кратко време. Следващото му приключение обръща предходната ситуация на 180 градуса и нашият герой сега е като истински лилипут в страната на гиганти. За щастие, намира покровителка, преди да бъде излапан от една котка, но и в тази страна щастието не му се усмихва и не след дълго обстоятелствата го отнасят (буквално) при едни летящи философи, които го отегчават до такава степен, че героят решава да напусне бързо и тази летяща обител на знанието и мъдростта.
Накрая Гъливер открива своето любимо място, но няма да ви издавам къде и при кого. Също така няма да ви споделя дали успява да се задържи там, или се прибира у дома си. Важното в историята е винаги да имате предвид, че колкото повече отваряте очите си за различното, толкова повече промени настъпват в самите вас. В общи линии историята на Гъливер е толкова многопластова, с толкова скрит смисъл, че трябва да я прочетете многократно, за да разнищите всички послания, които авторът е отправил към вас. И като стана въпрос за него, редно е най-сетне да споделя кои са двамата автори: на оригиналната история „Пътешествията на Гъливер“ е Джонатан Суифт, който е бил свещеник в Дъблин преди повече от 3 столетия, а преразказът е направен от един друг Джонатан, но с фамилия Коу, който е съвременен автор на книги.
Приятно четене!
Девора