Повод да започна този текст е… всъщност, логичното би било да кажа Международният ден на книгата и авторското право - ден, който всички любители на книгите отбелязваме навсякъде по света с различни инициативи или просто като отделим време за това свещенодействие, четенето. Но конкретният повод беше публикуването на номинациите за тазгодишното издание на издателските награди „Рицар на книгата“. Разгледах с любопитство. С още по-голямо любопитство категорията „Интернет базирани медии“, където очаквах познати имена, познати онлайн местенца на хора с истинско отношение към книгите. Вместо това ме посрещнаха литературно-рекламна агенция и автор в информационен сайт, който има общо 1 (една) публикация, посветена на книгите, в последните си 30 статии. Замислих се.
Преди две години бях удостоен с наградата „Рицар на книгата“ в същата категория заради блога, който четете в момента (и в който също толкова важна роля има съпругата ми Девора). Възприех наградата не само като признание за усилията, които полагаме да превърнем нашето онлайн местенце в наистина уютно кътче за четящите хора, но и като протегната ръка на издателите към блогърите. Помислих си, че все повече хора са осъзнали променената действителност - че не е достатъчно просто да препечатваш прессъобщения или да копи/пействаш резюметата от задната корица на книгата; че личното отношение е добавената стойност във всеки текст; че читателите се доверяват много повече на споделеното мнение от реален човек, отколкото на препечатан ПР материал.
Естествено, че си го помислих! Ежедневно чета такива блогове, а броят им нарасна значително в последните няколко години. Списват ги хора, за които четенето е начин на живот. Хора, които предпочитат книгите пред вестниците и рядко гледат телевизия. Хора, които искат да разкажат на света за книгата, която ги е впечатлила - за да може тя да впечатли и други, да разтърси някой друг. Хора, които го правят не като служебен ангажимент, не с цел печалба, а заради простичката идея и страстта от четенето. Блогъри. Рицари.
Какво означава „рицар„? С какво свързвате думата „рицар„? Може би въпросът ми е към организаторите на литературните награди. Веднага се сещам за Дон Кихот. Рицарят-идеалист, вярващ в остарели химери, сражаващ се с вятърни мелници… Малко налудничав, да. Налудничаво за някои изглежда и четенето на книга в градския транспорт или оставянето на книга на публично място, за да я вземе друг. Но това е рицарят. Ирелевантът. Нима нямаме нужда от него?
Точно затова ми стана някак криво, като прочетох номинациите тази година. Очаквах да намеря сред тях някои от рицарите, които чета ежедневно. Блогърите, с които си сверявам часовника за новите и интересни заглавия в света на книгите. Хората, които крадат от личното си време, за да напишат поредното ревю. Хората, които ми влияят понякога, макар често да не сме на едно мнение.
Миналата година наградата отиде при човек, чиито заслуги са безспорни и който стои зад екип от хора, които до голяма степен се вписват в представата ми за „рицарство„. И дори в малка България тези хора не са единствени. Има и други рицари, има! Само че не ги видях в номинациите…
Затова и въпросът ми е такъв. Какво е „Рицар на книгата“? Каква е дефиницията на организаторите, на българските издатели за понятието „рицар на книгата„? Кой от номинираните тази година се доближава поне малко до Дон Кихот?
Довечера ще видим и победителят. Само че аз нямам фаворит тази година. Просто размишлявам.
Георги Грънчаров