Едно от нещата, с които традиционно се гордее българинът, е неговата история. Обичаме да казваме „И ний сме дали нещо на светът“, без да подозираме колко много всъщност не знаем за историята си. Или, хайде, за да бъдем съвсем честни, колко много сме забравили… умишлено или не. И докато продължаваме да разнасяме като хоругви имената на Левски, Ботев, Стамболов и други личности, увековечени в безброй портрети, на родния пазар се появи една прелюбопитна книга, която изтупва прахта от старателно забравеното в българската история.
„Другата история на България. 157 модерни апокрифа“ на публициста Тома Биков е истинска находка. Авторът представя някои слабо известни, позабравени или умишлено заличени от историческата памет подробности за иначе известни личности, както и напълно непознати на съвременния човек лица, изиграли важна роля в родната история. Някои от фактите са стряскащи, други безкрайно любопитни, но най-вече доста тъжни… Тъжно е колко избирателно помни българинът, тъжно е как истински достойни личности и постъпки могат да бъдат затулени в най-тъмните архиви, тъжно е как свършват живота си някои от най-заслужилите личности от Възраждането насам.
Знаете ли какво се случва с Венета, жената на Христо Ботев, след смъртта му? Знаете ли кой е истинската причина за залавянето на Левски? А знаете ли, че родният брат на Апостола, участвал в борбите за освобождение, завършва живота си, просейки по улиците на родния си град и е погребан в една нива, забравен от всички? Знаете ли, че Райна Княгиня, възпята в една от най-обичаните български песни, след Освобождението е смятана за лека жена, задето е дръзнала да се качи на кон и да тръгне с въстаниците и завършва живота си в бедност и забрава? Знаете ли, че трагедията, сполетяла Стефан Стамболов, съсипва живота на цялото му семейство? Знаете ли, че първият премиер на Украйна е българин? Както и най-силният човек на XIX век. Какво знаете за Миле Попйорданов, освен че „болен ми лежи“ откакто се помните?
Трудно ми е да се сетя за популярно име от новата българска история, което да не присъства в книгата с любопитни и малко познати факти около своята личност. Както и редица малко познати или съвсем непознати имена, имали лошия късмет да попаднат на „бунището“ на историята… Авторът преминава хронологически през различни епохи, за да извади на бял свят забравеното. Политици, писатели, поети, художници, общественици, актьори, спортисти и всякакви други се срещат по страниците на тази безкрайно интересна книга. Отговорите, които ще получите, често ще ви изненадат. Лично мен много силно ме развълнува историята на „бедния художник от банкнотата“ от 5 лева - Иван Милев. Една от най-ярките фигури на българското изобразително изкуство от 20-те години на ХХ век прекарва живота си в отчайваща нищета и умира от инфлуенца преди да навърши 30 години, пишейки: „Аз се озверявам при мисълта, че умирам, че толкова много исках да направя, че толкова много можех да направя!„. Как ви звучи това?
Изключително интересни са и някои от фигурите, оставили своя отпечатък в епохата на комунизма. Мирчо Спасов, Милко Балев, Григор Шопов, Нанка Серкеджиева вероятно не говорят нищо на моето поколение. И в забравата на техните мрачни „подвизи“ може би до голяма степен се крие трагедията на днешното лутащо се на празни обороти общество.
Книгата се чете доста бавно - всеки апокриф е малък заряд от информация, в края на който остава металическото усещане за горчивина от забравата, на която е осъдена конкретната история. Представете си 157 истории. Стилът на автора обаче е достатъчно популярен, за да прикове вниманието на читателя и да го „преведе“ през целия ансамбъл от тази своеобразна съвременна „Епопея на забравените“. Голямо браво на изд. „Милениум“ за това ценно четиво!
Публикувано от Георги
Библиотеката 
