В навечерието сме на 100-годишнината от началото на Великата война - първият истински масов конфликт в световната история, ангажирал милиони войници на фронтове от Северно море до Япония. Добър повод да се замислим за наследството, оставено ни от Първата световна война - наследство, белязало целия ХХ век, чието влияние продължава да се усеща и днес. И ако смятаме, че Втората световна е големият преломен камък на отминалия век, то редно е да си припомним как възниква тя, къде се корени и как в нейната сянка остава голямото противоборство на Великата война.
Отдавна си търсех подходящо четиво, което в синтезиран вид да ми даде достъпна и всеобхватна информация за тази война. Досега не бях чел нещо подобно, а познанията ми за войната са предимно от художественото, макар и силно реалистично представяне в романите на Ремарк. Затова посегнах и към каталунския автор Хесус Ернандес и неговата книга „Всичко, което трябва да се знае за Първата световна война“. В по-малко от 400 страници Ернандес е синтезирал основните моменти от този повратен исторически епизод - причините за избухването, разположението на силите, основни враждуващи страни, най-паметни битки, ключови моменти, избухването на революцията в Русия и в крайна сметка дългоочаквания мир, ознаменувал една война, продължила цели 4 години и заличила цяло едно поколение.
Наистина, колко наивна е била представата на онези младежи, които с архаичен ентусиазъм потегляли към фронта, мислейки си, че войната ще продължи няколко седмици, ще участват в романтични рицарски битки и ще се завърнат вкъщи, окъпани в слава. Действителността се оказва по-жестока и от най-мрачните очаквания. Войната, която трябва да сложи края на всички войни, погубва в морета от кръв и кал милиони млади мъже, които се оказват крайно неподготвени за техническия напредък във въоръжаването. Десетки хиляди умират само в единични атаки, докато тичат в ничията земя между окопите и са покосени от картечниците на противника. Бойният отровен газ, прокопаните тунели под окопите, натъпкани с експлозив, както и други нововъведения във военното изкуство само допринасят за истинския ад на земята, развихрил се по фронтовете. И все пак, за разлика от Втората световна война, тук все още има рицарски постъпки и битки. Легендарният пилот Манфред фон Рихтхофен - Червения барон, героят на Африка Фон Летов-Форбек, както и прословутият футболен мач между враждуващите англичани насред „ничията земя“ остават като романтични образи и приказки от тази иначе твърде кървава и жестока война. Много по-силни, страховити и злокобни са други имена и места - Вердюн, Сома, Ипр, Пашанделе… Те се превръщат в гробници за стотици хиляди мъже и показват до какви индустриални размери се е разгърнала машината за убиване и безсмислена смърт.
Книгата наистина щрихова най-важните моменти от войната, фокусирайки се основно около противоборството между главните участници - Германия, Великобритания и Франция. Макар да има цяла глава за екзотичните фронтове в Африка и Месопотамия, второстепенните страни в конфликта присъстват доста слабо. Не очаквайте да намерите нещо за българското участие във войната. Доста разочароващо, но присъстваме с буквално две изречения, в които се споменава, че заради България Съюзниците са принудени да отделят значителни войски на Солунския фронт. Като минус бих отбелязал и прекалено олекотения стил - в стремежа си да я направи повече популярна, авторът не се е задълбочавал много и наистина е минал „на бегом“ през важни моменти. За първа среща с темата ПСВ става, но любителите на историята може би ще е добре да потърсят и по-сериозни изследвания, с които да обогатят познанията си. Интересното е, че накрая има любопитна глава, разказваща за Първата световна война в киното - филми като екранизацията по Ремарк „На Западния фронт нищо ново“ или „Джони грабна пушката“ определено минават в графа „трябва да се гледат“.
Публикувано от Георги