Тази зима определено ми е тръгнало на книги, които е за предпочитане да се четат на приглушена светлина, в уединение, с известна доза страхопочитание. Веднага след великолепния шедьовър „Ханибал“ продължих по спиралата на ужаса с третия том от „Кървави книги“ на Клайв Баркър. Макар че не може да става и дума за сравнение между романа на Томас Харис и „наследника“ на Стивън Кинг. Просто са две различни вселени, всяка със своите изпитания за любителите на съспенса.
Както и в предишните две издания, тук отново ни очакват пет разказа. Пет срещи с ужаса, сътворен от налудничаво богатата фантазия на Клайв Баркър.
В „Рожба на киното“ един стар кино салон ще се превърне в арена на собствените си филми. Героите от екрана ще оживеят, а илюзията ще стане невероятно реалистична. До кръв…
Работлив фермер неволно ще освободи отдавна забравено зло в „Негово величество Роухед“. То ще напомни за себе си по доста жесток начин, разколебавайки разбиранията на хората за Бог.
Трудно е да избягаш от лъжите на жълтата преса, когато се изсипят върху теб - в „Изповедта на савана (на един порнограф)“ Рони Глас ще положи доста усилия да си разчисти сметките с виновниците за това… дори след смъртта си.
Да се натъкнеш на необитаем остров, който дори не е отбелязан на картите, определено си е повод за притеснение. Небрежните летовници от „Изкупителни жертви“ ще го научат по трудния начин, когато един непредпазлив ход от тяхна страна събуди тайната на острова…
Какво става, когато се сблъскаме с кошмари, по-древни от света, който познаваме? Къде свършва илюзията и има ли изход, когато вече си нагазил буквално с двата крака във филма? Възможно ли е душата да е по-силна от смъртта и да продължи да преследва целта си, когато има достатъчно силни мотиви за това? Какво се случва, когато нарушиш спокойствието на мъртвите? Отговорите на тези въпроси ще откритете между страниците, ако се престрашите да ги разгърнете.
И едно любопитно наблюдение: Клайв Баркър определено има афинитет към древното зло; към първичния, дълбоко стаен ужас, който се отприщва винаги по някаква случайност, но достатъчно ефектно, за да се развихри с пълна сила и да нанесе своите щети. „Негово величество Роухед“ и „Човешки останки“ са точно такова преклонение към силите от миналото, които по всяко време могат да се освободят отново и винаги са по-силни от човека. Не просто хорър, а чудесна отправна точка за размисъл над тленността и аршините, с които сме свикнали обикновено да мерим доброто и злото.
Публикувано от Георги
--------------
Вижте още:
Библиотеката 
