Защо грешим?


Ами сега? Кой ли пък е в състояние да отговори на този въпрос? Според мен - никой, но Катрин Шулц е посветила доста от личното си време и развитие кат автор, за да напише прилично обемен труд, посветен на не какво да е, а именно - на грешката. И аз като много от вас, виждайки дебелия том „Защо грешим? Или какво казва науката за грешките ни“, минах през няколко степени на изненада: първо се изненадах от заглавието, след това от обема на книгата и най-накрая се изненадах от факта, че в мен се породи желание да я прочета цялата. От чисто любопитство („Какво ли може да се напише толкова за грешката, че да е толкова огромна тази книга?“) стигнах до някои полезни прозрения както за себе си, така и за заобикалящия ни свят, така че - да даваме по същество. 😉

Книгата на Катрин Шулц е четиво, което ще ви помогне изключително много, ако пишете дипломна работа - изобилства от исторически справки и цитати, научни изследвания и психологични тестове. В същото време е книга, която можете да прочетете за собствено удоволствие и да се задълбочите в познанията за собствените си действия, емоции и грешки. Грешката е центърът на книгата, като този център се разглежда от всички възможни ъгли - от грешките, които правим всекидневно и машинално (объркваме етажа и губим посоката в голяма бизнес сграда), през грешките, породено от емоции, та до тези ужасни грешки, които могат да струват човешки живот.

Защо грешим?“ разглежда поведението на индивида по време и след извършване на някоя грешка, като най-полезното за мен е, че дава подробно обяснение за емоционалните лутания, които настъпват, когато веднъж осъзнаем, че грешим. Авторката разглежда подробно какво стои зад желанието на всеки от нас да бъде прав, обяснява защо грешката може да подкопае доверието в собствения ни интелект и сили, а често дава примери, с които можем да се отъждествим. В началото книгата върви бавно и признавам, че я използвах като приспивателно, защото прекалено дългите обяснения притъпяваха всякаква мисловна дейност в главата ми. В един момент обаче общите приказки приключиха (Слава Богу, преди да реша, че това е поредната американска книга, в която в 500 страници се разискват проблеми, които могат да се поберат в 50) и интересът ми беше запален от любопитните факти, които авторката започва да споделя. За съжаление паметта ми е прекалено жалка, за да ви дам примери, но ще ви кажа, че дори да прочетете единствено бележките под линия, пак ще научите страшно интересни неща, които ще обогатят общата ви култура. Краят на книгата пък е абсолютната противоположност на началото - там сякаш заглавията на главите не са напълно разгърнати, авторката на моменти се отклонява и доста по-бързо минава през примерите си, но в това няма нищо лошо. Важното е, че в средните 300 страници интересът ви е бил задържан.

Сега, ако вие ме попитате: „Е какво толкова може да се изпише за грешката?„, пак няма да мога да ви отговоря. Трябва да го прочетете и да го осмислите. Тогава ще разберете, че грешката е много по-голяма част от живота ни, отколкото предполагаме; че тя е в основата на прогреса и че именно тя е нещо, което е абсолютно гарантирано да ни се случва непрекъснато и въпреки това предизвиква истински емоционални бури, когато се сблъскваме с нея.

Накрая искам да ви споделя един цитат, който Катрин Шулц използва като въведение в една от главите си. Цитатът е на Филип Рот и дава много поле за размисъл:

„Бориш се със собствената си повърхностност и лекомислие, за да не посрещаш хората, изпълнен с нереални очаквания, купища предразсъдъци, излишна надежда или арогантност, отиваш при тях с възможно най-освободеното съзнание… и въпреки всичко пак ги разбираш погрешно. Ефектът е същият, дори и да не си освободил съзнанието си. Разбираш ги погрешно още преди да си ги срещнал: разбираш ги погрешно, докато си с тях, а след това се прибираш у дома, за да разкажеш на някой друг за срещата и за пореден път ги разбираш погрешно. Тъй като в общи линии същото се отнася и за тях спрямо теб, всичко се превръща в една заслепяваща илюзия, лишена от всякакво разбиране, един удивителен фарс от навързани погрешни разбирания.“

Публикувано от Девора

Едно мнение за “Защо грешим?

  1. След това резюме иди кажи, че ти е станало интересно, или че не ти е. 🙂 Цитатът може да е доста спорен, от друга страна, има хора, с които си лепваш, както и да сте си подходили взаимно, така че може би отварянето ,затварянето и многото мислене по въпроса … Интересно е как се дефинира „грешка“ в това социално отношение. Защото с този анонс е ясно, че подхождаме с определени очаквания, както и другите към нас и е нормално да не ги оправдаем. Но защо това да е грешка, а не просто нормално човешко поведение?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: