Да похапнеш като едно време…

на

Velikite BulgariОт зелниците, кебапа, баклавите и ошава до изтънчения вкус на европейската кухня – на българина не му е необходимо много време, за да ориентира вкусовете си в следосвобожденската действителност. И макар това да важи предимно за заможните българи в големите градове, погрешно ще е да си мислим, че откакто свят светува, всичко е тройка кебапчета с гарнитура.

Като истински изследовател на кухнята от миналото, Петър Величков е почерпил информация от всевъзможни източници – мемоари на съвременници, публикации в тогавашния печат, рекламни брошури и менюта на ресторанти, книги, пътеписи и какво ли още не.

Къде е обичал да посръбва турското си кафе народният поет Иван Вазов, какви са били вкусовете на Алеко Константинов, къде осъмва Стефан Стамболов из лабиринта на нощна София, чревоугодник ли е бил цар Фердинанд, коя е причината за проблемния стомах на Йордан Йовков – любопитните подробности за хранителните навици на известни личности от първата половина на ХХ век изобилстват в книгата на Величков.

Авторът ни среща и с някои от най-големите лакомници на София прези 1944 г. Историите за техните подвизи звучат почти като легенди, а може би в спомените на съвременниците им са били попреувеличени малко. Наред с разказите за чревоугодници и вкусотии, Величков прожектира отдавна несъществуващи гледки, свързани с ежедневието на някогашните софиянци – Касапската чаршия на мястото на днешните Централни хали, колорита на тогавашния Женски пазар, деликатесен магазин „Свищов“… Търговци шумно възхваляват непознатата вече напитка салеп, халваджии разнасят стоката си на табли, мекичари пържат мекици на място…

Очарователни са описанията на „хитовите“ по онова време ресторанти, заведения и локали. Юнион палас, където се събира елитът на София, аперитивите „Копривщица“ и „Палма“ (където ракията се поднася с 11 мезета под формата на хапки), бирариите „Прошек“ и „Батенберг“, прочутите и лъскави хотели „Империал“ и „България“ – средища на интелектуалци, политици и общественици…

Едно предупреждение: Не посягайте към книгата на гладен стомах! Сладкодумните описания на превъзходни ястия и отдавна несъществуващи заведения за ценителите на вкусните специалитети ще изострят апетита ви допълнително. Бъдете сигурни, че хладилникът не е празен, защото нито бирария „Червен рак“, нито сладкарница „Охрид“ съществуват в наши дни…

Голяма част от легендарните средища на градския живот от онова време са пометени от англо-американските бомбардировки, други са затворени след девети септември… И София губи традициите, очарованието и онзи неповторим градски дух от първата половина на века, останал днес единствено на шепа пожълтели снимки и в архивите на хора като Величков.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.