Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга от над 400 страници за два дни. Завърших я късно вечерта в неделя - с очи като палачинки, след като цял ден не можах да се отделя от нея. Изморен, трескав, проникнат до последната мозъчна гънка от чудовищното зрелище на „Ханибал“!
Като казвам зрелище, имам предвид точно това. Макар да борави с писано слово, Томас Харис изгражда такива живи картини в съзнанието на читателя, че надминава по ефект дори съвременна триизмерна кинопрожекция. Детайлите са толкова много, героите са изумително пълнокръвни („пълнокръвни“ може би не е най-подходящата дума за част от тях с оглед на съдбата им в романа), че можеш да ги видиш, усетиш в стаята, почти докоснеш…
Да… Ханибал Лектър. Същият, който проникна в най-съкровените тайни на агента от ФБР Кларис Старлинг в „Мълчанието на агнетата“. Същият, който водеше невъзможна кореспонденция с ужасяващия Червен дракон в едноименния роман… Д-р Лектър е на свобода от седем години и живее нов живот, необезпокояван от никого в града, който винаги е бил негово вдъхновение - Флоренция. След като си осигурява внезапното „изчезване“ на предшественика си, Лектър става куратор и прекарва дните си в изучаване на средновековно изкуство в двореца „Капони“. Само че някои хора са по петите му прекалено дълго време…
Един от тези хора е човешката отломка Мейсън - богат садист, единствената оцеляла жертва на д-р Лектър. По време на техен „сеанс“ психиатърът пуска кучета, които изяждат лицето на разюздания богаташ, след което му счупва врата. На командно дишане и напълно парализиран, с оголени лицеви кости, Мейсън остава жив с една едничка фикс идея - да намери виновника за съдбата си и да му отмъсти жестоко. В семейното си имение с помощта на верни слуги е приготвил своята машина на ужаса - генетично модифицарна порода прасета, полудиви чудовища, обучени да ядат човешко месо. Всичко трябва да е изпипано, Ханибал трябва да бъде изяден, а изяждането му - заснето от професионален екип, така че Мейсън да му се радва всеки път, когато пожелае. Докато пийва своето мартини, приготвено с детски сълзи…
В сложната схема по издирването богатият свиневъд е замесил и свои хора от ФБР, сардински главорези, а така също и италианското ченге от древната фамилия Паци. Името на последния е доста популярно във Флоренция - преди векове някои от предците му намират зрелищния си край именно тук, край двореца „Капони“. Ханибал Лектър няма търпение да завърти махалото на историята отново с цялата изобретателност на гениалния си интелект.
Агент Старлинг поема по следите на Лектър, изграждайки парче по парче истинска карта на неговите вкусове, навици, любими питиета, храни… Под въпрос е цялата й кариера, а задниците във ФБР са прекалено много, за да се пребори с всички. Те знаят, тя също, че е единственият жив човек, към когото издирваният психиатър е проявил такъв… особен интерес. И ще се възползва от това, за да го намери.
Заплита се шеметна история, изпълнена със зловещи картини, потресаващи кошмари и спиращи дъха моменти. Същевременно ерудицията на автора ще ви поднесе щедри дози средновековно изкуство, класическа музика, Марк Аврелий; ще възпита у вас вкус към изисканата храна, старинните прибори, естетиката в храненето… Това може да звучи и крайно налудничаво, когато осъзнаеш, че става въпрос за канибал, но всъщност е невероятно силно! Именно на тази надминаваща въображението смес от ужас, изтънченост, ерудиция и вкус поредицата за Ханибал Лектър дължи своя световен успех. И напълно заслужено!
Финалът… Е, признавам, финалът ме изненада доста. Харис е избрал изненадващо мейнстрийм завършек на иначе шокиращия си роман, но като се замисля, вероятно всичко друго би ме огорчило.
Историите за Лектър не са обикновени книги - това е паяжина за съзнанието, от която няма измъкване до последната страница!! Ще се уверите, само ако разгърнете страниците. Направите ли го, ужасът няма да ви остави на мира. До края!
Публикувано от Георги