Кръв, кости и масло

Има хора, за които кулинарията е призвание. Има и такива, които успяват да превърнат своята дарба в печеливш бизнес и дори да отворят собствен ресторант и ако си мислите, че знаете или подозирате какви са трудностите, които могат почти да осуетят едно такова начинание, то помислете пак. Защото нищо не знаете! 🙂 Да имаш разправии с държавни институции и некоректни служители е едно. Съвсем друго е да изстрадаш живота си и след това да го преобразиш, слагайки едно ново начало - това на ресторант Prune в Ню Йорк! Нека последваме заедно Габриел Хамилтън още от първите ѝ спомени и да разберем в нейната автобиографична книга откъде минава пътят, условно разделен на три части: кръв, кости и масло.

Книгата е автобиографична и описва живота на Габриел. Тя е кулинар по призвание, писател по душа и майка по странно стечение на обстоятелствата. 🙂 През трудните месеци след раздялата на родителите ѝ; през алкохола, наркотиците и кражбите; през годините, в които предпочита да приема себе си като хомосексуална, отколкото като хетеросексуална, та чак до уредения ѝ брак в името на гражданството на нейния съпруг; дългите лета с голямото му семейство в Италия; сполучливите и несполучливите ѝ връзки с приятели и работници - през всички тези буреносни години на шеметни събития, кухнята остава неин пристан - мястото, в което се чувства в свои води.

Това би трябвало да ви е впечатлило доста - човек с подобна интересна съдба със сигурност има какво да ви разкаже. Да не споменавам скиталчеството ѝ из Европа; дните, в които няма какво да яде и които никога няма да забрави; добрите хора, милите жестове и всички емоции, които се е опитала да пресъздаде в собствения си ресторант - това са интересни събития, които ще изглеждат почти фантастично на читателя, и които ще следи с интерес и нетърпение да разбере как точно едно толкова объркано и самотно момиче успява да стане успешен шеф-готвач, гостувал на Марта Стюарт, собственик на ресторант и не на последно място - човек, който може да се покатери на високо дърво, за да отреже клоните, които пречат на гледката към морето, само и само да зарадва една стара жена, която обича.

„Кръв, кости и масло“ е стряскащо заглавие, но не се оставяйте хитрините, научени от авторката по време на курсовете по креативно писане, да ви шашнат! В книгата ще откриете много повече хумор и самоирония, отколкото подробни описания как да разчлените дивеч. Е, не че ви е спестено първото умъртвяване на кокошка, направено от Габриел, или пък други приятни и забавни истории от кухнята (буквално), но талантът на Хамилтън да пише е на лице и няма да останете разочаровани. Лично аз до последно не успях да се отърся от негативния образ от началото на книгата, който авторката изгражда за себе си, но ѝ свалям шапка за откровеността. На пръв поглед изглежда леко студена, леко повърхностна, но с течение на страниците ще се научите да я обичате, както и всички останали герои, на които тя държи.

Пък ако случайно попаднете в Prune през зимата, поръчайте си един варен картоф и съм сигурна, че това ще доведе след себе си преживявания, които няма да забравите цял живот. 😉

Публикувано от Девора