Хубаво е да четеш книги за загубени мечти и нови предизвикателства. За приятелството, за любовта и за най-съкровените страхове, които могат да бъдат споделени и от читателя. „Бди над мен“ на Даниела Сасердоти е такава книга - на пръв поглед обикновен любовен роман, но има моменти, в които ще докосне дълбоко струните на душата ви и дори може да възпроизведе тъжна и бавна мелодия. Понякога обаче една мечта си отива, само за да направи път на нова и начинът, по който сме възприемали света около нас - с позитивите, негативите и очакванията - се променя коренно. Именно в промяната ли се крие щастието?
Историята на Ейли и Джейми е история на една любов, за която никой не подозира, че е писано да се случи, дори и тези, които са на път да я изживеят. Сигурна съм, че много хора ще припознаят своята връзка с тази на двамата герои, както и много жени ще усетят болката на бездетната жена, описана от Сасердоти. Книгата е откровена изповед - на всеки от героите. Написана е простичко - така, както бихме разговаряли за нещата от живота по между си. Въпреки това, наличието на призрак-разказвач прибавя необходимата художествена измислица, от която се нуждае един роман, за да не заприлича да дълго и болезнено откровение от страна на един или друг герой. Може би това е причината да сравняват авторката със Сара Адисън Алън, която също преплита магическото в творчеството си.
Ейли не може да има деца. Да бъде майка за нея е най-важното нещо на света - по-важно от брака ѝ, по-важно дори от собствения ѝ живот. Когато си прекарал цял живот близо до това, за което най-много мечтаеш (Ейли е учителка, а сестра ѝ има доста деца), без да можеш да го притежаваш, би било нормално да се озлобиш и да намразиш както себе си, така и мечтата си. Решена да сложи край на половинчатия живот, в който самосъжалението разрушава целия ѝ свят, Ейли отива в Шотландия, без да подозира, че новото начало е съвсем близо.
Джейми пък е романтик. Това е неизбежно за един герой в романтичен роман. Лошото обаче е, че е от тези раними хора, които са попаднали на неподходящата си половинка твърде рано и дълго време носи душевните белези от тази среща. Въпреки това обаче Джейми притежава нещо, което да му вдъхва кураж - дъщеря си Мейзи. Малкото момиченце обаче не е достатъчно, за да не пропада бащата в моменти на отчаяние и безсилие. Получава се така, че накрая всеки открива липсващият импулс за живот и като парченца от един отдавна разпилян пъзел, Ейли и Джейми успяват да завършат картината.
В книгата се разглеждат и хомосексуалните връзки - за цвят има една двойка жени и една двойка мъже, но в съвсем различни житейски ситуации, които предопределят развитието на връзките им. Драматични моменти не липсват, както и такива, които (може би) ще ви насълзят очите. Ще си позволя да издам, че краят е щастлив, даже по-хубав от очакваното, но какво ли правим, когато мечтите ни се сбъднат? Искрено се надявам, че това означава нови мечти на хоризонта! 🙂
Публикувано от Девора