Представяте ли си какво е да имате не златна баба, която да ви готви и да ви обгрижва като писано яйце, ами някоя стара вещица, която само трови живота на вас и на семейството ви? А представяте ли си, че подобна стара вещица пие всевъзможни лекарства, които ѝ помагат да съществува, за да продължава да бъде все така зла, противна и досадна? Дали ще се изкушите да забъркате едно лекарство, което да кротне малко баба ви, а в най-добрия случай – да я смали толкова много, че никой да не може да я забележи? Не знам за вас, и не ви препоръвам да пробвате, но мога да ви разкажа за един младеж, който се е пробвал, но дали е успял?
Представям ви Джордж Кранки – малкият пакостник, описан от Роалд Дал. Това дете е с прекалено будна фантазия и ако съществуваше наистина, със сигурност не бих опитала нищо, направено от него. Същото важи и за автора, между другото, защото да не забравяме, че въображението на Кранки е плод на въображението на Дал. „Невероятното лекарство на Джордж“ е хумористична творба за малки и големи, но илюстрациите в книжката предполагат една сравнително млада аудитория, свикнала да прави пакости от различен калибър и в различни мащаби.
Та Джордж решава да приготви лекарство на отвратителната си баба. Добрите деца биха забъркали чай с мед, но не и това дете. То минава през всички помещения в къщата и двора – от спалнята, през банята, гаража, та до бараката за храни и обезпаразитители на животните и слага в голяма тенджера абсолютно всичко течно, кремообразно или на дражета, на което се спре погледът му! Аз нямам толкова добра памет, че да ви изброя всички съставки, но се оказва, че и Джордж няма такава. След като с първия си експеримент успява да увеличи размера на баба си така, че главата ѝ да се подава от покрива на къщата, докато тялото ѝ все още си почива в дневната на първия етаж, бащата на Джордж, а именно – господин Кили Кранки – моли сина си да повтори рецептата за лекарството, за да напомпа със същите размери и всички животни, които отглежда. Очевидно господинът обича омлет от гигантски яйца и предполага, че и с другите положението е подобно... Бедата обаче идва от това, че Джордж не успява да повтори рецептата. Казах ви аз, че му изневерява паметта, въпреки крехката му възраст!
Госпожа Кранки пък е в потрес от случващото се – всевъзможни домашни животни за секунди променят размера си – от огромни стават едва забележими или пък с крака, дълги няколко метра. Но какво става с бабата? Ами ще трябва да разберете сами. 🙂
Публикувано от Девора
Библиотеката 