Ако „Мълчанието на агнетата“ е накарало кръвта ви да застине във вените, то „Червения дракон“ просто ще ви отнесе главата!
Всъщност „Червения дракон“ излиза преди „Мълчанието на агнетата“ и е първата книга на Томас Харис, в която се прокрадва злокобният образ на д-р Ханибал Лектър. Тук обаче той е по-скоро на заден план, засенчен от един тотален психопат, чиято страст е да погубва цели семейства, създавайки собствени картини на ужаса, плод на болна, но изключително целенасочена фантазия.
„Червения дракон“ черпи вдъхновение от картината на Уилиям Блейк „Великият червен дракон и жената в слънчеви одежди“. Обсебен от нея е и асоциалният Франсис Долархайд - злодеят, прикрит в наглед безобидната си роля на оператор, който снима семейни тържества, докато се оглежда за следващите си жертви.
За да го залови, ФБР се обръща към един от най-добрите си агенти - Уил Греъм. Следователят вече се е оттеглил и живее мирно във Флорида със семейството си, след като едва не загива от ръката на Ханибал Лектър - професорът разсича корема му с макетно ножче, но в крайна сметка е заловен именно благодарение на Греъм. Сега задачата изглежда дори по-сложна. „Дракона“ оставя много следи, но всички водят в задънена улица. Предпочита семейства, които имат доста общи неща, но нищо, за което полицията би могла да се хване. Изпеченият агент обаче притежава поглед за детайли, които биха убегнали на повечето ченгета. Започва игра на котка и мишка, която протича с опъващо нервите напрежение. Харис потапя читателя в удивителни подробности, разкривайки му по този начин как работи психиката на един федерален агент. Всяка капка кръв, всяка резка по кората на дърво, всеки щрих от миналото на загиналите е парченце от много голям пъзел.
Когато в реденето на пъзела се намесва и самият Дракон, напрежението направо прелива от страниците. Картини на тих ужас в отдалечената призрачна къща на Долархайд се редуват със спиращи дъха сцени на насилие. Появата на любовен елемент само ще засили интригата, без да прибавя никаква сладникавост на този роман, изтъкан от кръв и електричество.
„Червения дракон“ ще ви подлуди, в това можете да бъдете сигурни. Ще изпитате всички терзания на проницателния следовател, ще усетите колебанията му, страха му… Ще вникнете в мозъка на един емоционално повреден убиец и ще го видите в граничното състояние на сблъсъка с идващата срещу него нормалност под формата на… жена. Ще тръпнете в страх за живота на един или друг герой, ще се опитвате безуспешно да предвидите края… И накрая ще останете без думи пред могъщата фантазия на Томас Харис и неговия брилянтен роман.
Това е всичко. Да влезе Ханибал Лектър.
Публикувано от Жоро