За първи път чух за тази книга-албум от нейния редактор Мария Панчева, която ентусиазирано ми разказа за любопитните подводни фотографии на Михаил Заимов и голямото му желание да ги покаже на повече хора, публикувайки ги на хартия. Книгата видя бял свят преди повече от година, но по една или друга причина така и не стигна до мен. Преди броени дни обаче успях да се докосна до нея и усещането бе магическо. „Светът на спокойствието“ ме остави без думи, с широко отворени очи, взиращ се в невероятната красота, уловена от камерата на изкусен гмуркач, фотограф и не на последно място разказвач.
Михаил Заимов със сигурност е осъществил върховния блян на много мечтатели - да се спуснеш в необятния подводен свят, където животът тече по свой начин, напълно независим от човешко присъствие и порядки. От добре познатото ни Черно море, през кристалните води на Червено море и Малдивите, до величествената красота на Тихия океан и лагуните на Микронезия приключенецът е уловил в кадър прекрасни картини, скрити за очите на нас, простосмъртните сухоземни. Невероятно разнообразие от причудливи морски и океански обитатели намират място редом със снимки от потънали кораби, превърнали се в дом за хиляди подводни създания. Самият Заимов изглежда запленен именно от фотографията на подводни руини (wrecks), а „разходките“ му в трюмовете на отдавна круширали морски съдове или в огромните тела на потопените в битка крайцери ни позволяват да видим наистина уникални картини. Очите ми не можаха да се откъснат от призрачните корпуси на самолети, разпръснати в пясъците снаряди и скритите в товарните отсеци камиони, останали завинаги на дъното на океана.
Заедно с Михаил Заимов се спускаме в едно от най-популярните места за любителите на wrecks - лагуната Трък в Микронезия, където през Втората световна война се разиграва ожесточена битка между военноморските сили на САЩ и Япония и в резултат на нея дъното на това райско кътче от Тихия океан в момента е като сцена на сюрреалистичен филм - обрасли с корали корпуси на кораби, отдавна замлъкнали оръдия, танкове и самолети с жива украса от морски обитатели… Красивите снимки са допълнени от изключително увлекателните обяснения на автора, който разказва предисторията и ни прави съпричастни с този подводен свят на съвършено спокойствие.
„Спускайки се до никому ненужните купчини метал, феерично обвити от разноцветни корали, в душата ми се възцарява мир. Обзема ме надежда, че е възможно да загубим войната ни с природата„.
Влюбих се в тези две изречения. Ами да - съзерцавайки снимките на Михаил Заимов разбирам, че може би все пак природата е по-силна дори от самозабравилия се човек. Защото дори огромните машини за убиване, построени от него, дълбоко в пазвите на океана не са нищо повече от мълчалив дом за създанията на майката-природа; бавно ръждясващи и стапящи се в мрака.
Красотата на тази книга, вълшебството на удивителния подводен свят, който тя разкрива пред нас, без съмнение ще вдъхнови много читатели. А аз си записвам в тефтерчето с планове за 2014-а: „Да опитам гмуркане на някое хубаво място!„.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Smart Books“.