Мидълмарч

Четох „Мидълмарч“ дълго и с молив до книгата. Наслаждавах се на всяко изречение, а някои дори си подчертавах, защото остроумието на авторката галеше тези струни в душата ми, които ликуват при среща с красивото чувство за хумор и сарказма. За преден път се убеждавам, че английската литература е любимата ми литература и не би ми станало скучно никога, ако и да четях само книги на английски автори. Вживях се в произведението на Джордж Елиът и тъй като не можех току-така да изоставя историята, след като книгата свърши, веднага изгледах и екранизацията от 1994 г. Тя обаче бледнееше, така че ви пожелавам приятно изкарване с тези герои, които преплитат съдбите си на страниците на книгата.

В „Мидълмарч“ има няколко сюжетни линии. На фона на житейските несгоди, главните герои се оказват замесени в много по-сериозни социални и политически катаклизми, отколкото тези, причинени от капризите на любовта. Или пък обратното - зависи кой герой ще си изберем да разгледаме. Доротия, с която се запознаваме обстойно още в самото начало, е млада идеалистка с изключително себепожертвователни възгледи за живота и за собствената си роля в него. Изборът, който прави за съпруг, ще се окаже голяма грешка от нейна страна, но тук дори не става въпрос за личните терзания, през които ще мине главната героиня. Всъщност Джордж Елиът е достатъчно добра да представи психологическия прфил и на отсрещната страна и дори събужда известна доза съжаление към злощастния съпруг, който пропилява живота си заради собствената си неувереност. Тук е мястото да ви споделя, че когато пиша за подобни книги, осъзнавам колко неспособна съм да изразя всичко, което преживявам, докато чета майсторски написан текст. Как да опиша сложния образ на Късобан, който е презрян и в същото време помилван от съжаление към нещастния му животец? Как да обясня духовната извисеност на Доротия, неопетнената ѝ същност, която върви ръка в ръка с решителността и женската ѝ сила? Това може да се усети, само ако се прочете. Не и на екран. Не и в тази публикация.

Затова ви препоръчвам книгата. Прекрасно е да станете свидетели на израстването на личността Фред Винси, на пленителната гордост на Мери Гарт и нейното семейство, както и на любовта на двамата младежи. Тъжно е да видите как обещаващото бъдеще на Лидгейт пропада заради една изкуствена любов, която въвлича слабия човек в тази посока, от която най-много се е страхувал през целия си живот. Ами Доротия? Нейната съдба сякаш е центърът, около който се върти всичко, и мисля - няма да останете разочаровани от нейната история и от постъпките ѝ. Не на последно място ще е истинско удоволствие да се разсейвате от време на време от всички тези любовни казуси, наблюдавайки героите в една съвсем обикновена, делнична светлина и да откриете как се борят с онзи свят, който ние никога няма да познаваме. Казват, че Джордж Елиът рисува „всеобхватна картина на своето време“ и единственото, което мога да добавя, е, че го прави по възможно най-добрия начин. Животът на героите от Мидълмарч ще ви завладее така, че е много вероятно да забравите за реалността около вас. Поне за тези 878 страници.
Пожелавам ви приятно четене!

Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от изд. Colibri