Преди време ви разказах за „История на българската военна авиация“ на Димитър Недялков - безспорно най-подробното изследване по темата, достъпно на български (а отскоро и на английски) език. Тази книга обаче е предшествана от две поредици, излезли няколко години по-рано - „Въздушната мощ на Царство България“ и „Българските изтребители“. Пред мен в момента е част втора на последната, посветена на най-драматичния период от българската авиационна история - „Символичната война“ срещу Съюзниците в годините 1943 - 1944.
„Българските изтребители“, Част II представлява подробна хроника на онези събития. От 1 август 1943 г., когато американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу цел на Балканския полуостров, чак до 26 август 1944 г., когато са свалени последните два американски самолета, текат дни на върховно изпитание за българските летци-изтребители. Признати за свалени от тях са 54 самолета, а на още 78 са нанесени различни повреди. В същото време Въздушните войски губят 27 самолета и 23-ма пилоти при средно съотношение на силите във въздуха 7:1 в полза на противника.
Всички боеве в небето над България са описани с много фактология и прецизност от автора. Макар и документална по своя характер, книгата позволява на читателя да мислено да се върне в онова тревожно време и да стане свидетел на някои от най-трагичните, но и героични страници от българската история. И наистина, в неравните боеве със стотици вражески самолети българските пилоти показват завидна храброст и себеотрицание. Представям си какво е било изумлението на американските екипажи на ултрамодерните „летящи крепости“ B-17 да видят срещу себе си двуплощните Avia B-534 „Доган“, излезли като от друга епоха. Или колко безумно смел трябва да е бил кап. Кръстю Атанасов, който излита с учебния чешки Avia B-135 „Лястовица“ срещу 65 тежки американски бомбардировача и стреля срещу тях.
Уви, колкото и смелост да показват във въздуха, българските летци дават скъпи жертви в тази т. нар. „Символична война“. Тъжно е да четеш как американските екипажи разстрелват във въздуха дори катапултирали български пилоти, напълно беззащитни под куполите на парашутите си. В същото време падналите на наша територия американски военнослужещи са третирани по всички правила на Женевската конвенция за взети в плен чужди войници. Но това е жестокото лице на войната, което върви ръка за ръка и с безпримерните подвизи, и с победите, и с мъката от загубите.
„Българските изтребители“, Част II е илюстрирана с невероятен снимков материал, както повечето книги на Димитър Недялков. Уникалните кадри показват интересни моменти от „затишието“ между дежурствата, но и заснети във въздуха български „месершмити“, както и паднали на наша територия вражески самолети. Цветните профили на изтребителите от Въздушните войски, дело на популярния Петър Манджуков пък със сигурност ще са от полза на моделистите, които биха решили да пресъздадат умалени модели на наши самолети от Втората световна война.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. „Albatros MDV“
Библиотеката 
