„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е книга, която трябваше да осмислям повече от всичко останало, което съм чела до този момент. Причината е, че съм от тези хора, които не разбират черния хумор. Или вече съм прекалено стара, или, както често съм подозирала, съм прекалено скучна. Или и двете в едно. Факт е обаче, че книгата на Джон Бемелманс Марсиано ме спечели със страхотната илюстрация на корицата (дело на Софи Блекол), както и със следното изречение: „Той е последният от голям род на лъжливи и крадливи негодници“. Наивно смятах, че това е просто забавно въведение… Оказа се тъжен буквализъм. Баденфийлд наистина е страшна проклетия, която, на всичкото отгоре, само се чуди как да се самоубие…
Историята на малкото гадно момче, на неговото семейство и на техния кратък живот е точно обратното на това, което бихте прочели в една нормална приказка или разказ за други нормални момчета, семейства и животи. Още от самото начало количеството смъртни случаи бие криминалните романи, които съм чела досега, но качеството никак не страда от този факт - всяка смърт е съвсем различна, нестандартна по своему и е описана с наслада и чувство за хумор от автора. Даже може да се каже - с чувство за справедливост, защото, както би трябвало да се убедите, фамилията Баденфийлд просто трябва да бъде изчистена от лицето на Земята!
За щастие семейното проклятие не подминава никого. Малкият Александър обаче намира начин да си присади останалите 8 живота на домашния си любимец към своя собствен и започва да изследва света с цел да докара бройката отново до единицата. До този момент хлапакът е спасяван от всевъзможни хипотетични опасности, но щом взима нещата в свои ръце, нищо не е в състояние да го спре! Дори верният Уинтърботъм.
Книжката изключително успешно е побрала в себе си широка гама гнусотии и идеи как да си видиш сметката, което я прави толкова втрещяващо нестандартна, че дори не мога да формулирам за каква аудитория е всъщност. Знам само, че ако с тези хора обсъждаме литературните си предпочитания, със сигурност ще се гледаме един друг както котката на корицата гледа Александър. 🙂
Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от изд. Millenium