Започнах книга на Клаудия Циглер с голям интерес, защото историеската личност Помпадур не ми беше достатъчно позната, така че да мога да кажа дори мъничко за нея. Едно от най-хубавите неща в труда на авторката е, че личи обстойното проучване, което е направила, преди да седне и да започне да пише. Историята, макар и плод на художествена измислица, поне що се отнася до диалозите и причините едно или друго нещо да се случи, все пак са базирани на реални събития в живота на Жан-Антоанет Поасон - красиво и образовано момиче, което става най-уважаваната метреса на Луи XV.
Книгата започва с интересен епизод от детството на малката Жан, в който тя среща циганка, която предсказва бъдещето ѝ, а именно - че в нея ще се влюби истински крал. Бъдещата мадам Дьо Помпадур е представена от Циглер като гордо, интелигентно момиче, което обича справедливостта и свободата си. Както самата авторка споделя, много повече са критично, дори цинично настроените биографи на тази историческа личност, която е била истински мразена от повечето си съвременници, така че не е лесно да се отсеят фактите и да се изгради достоверен образ на маркизата. Все пак в книгата главната героиня е окичена с доста добродетели и изглежда сякаш е неразбрана от всички, лесно ранима и прекалено чувствителна, което, поне според мен, също е доста преувеличено. С течение на времето Помпадур се научава да бъде по-пресметлива, по-бдителна и недоверчива, което се оказва най-важното правило за оцеляване в двора на Луи XV (а и не само там).
Докато четете „Мадам Дьо Помпадур“ на Клаудия Циглер, ще се запознаете и с някои интересни мъжки образи, изиграли важна роля в живота на тази жена. Освен Луи, който е бил не само любовник, но и приятел на маркизата, любопитни са и образите на нейните покровители и на нейните изключително опасни врагове. Книгата е предимно за личните взаимоотношения на краля и неговата официална метреса - за различните етапи, през които минават, както и за жертвите, които дава една жена, дръзнала да проправя път за себе си в среда, за която не е била родена.
Друго, което ще разпали любопитството ви да потърсите допълнително информация в интернет освен героите в книгата, е и самият Версай. Животът в него е доста подробно описан от авторката. Макар по време на Френската революция много от предметите и почти всички скъпоценности да са били откраднати, Версай си остава величествен и пленяващ и до днес. За тези, които още не са били там, споделям няколко снимки, които направихме тази есен при посещението ни в Париж:
Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от ИК ЕМАС