Случвало ли ви се е да попаднете на история, която можете да си представите като истински епос от поне 500 страници, а тя скромно и непретенциозно да заема по-малко от 100?
Такъв е случаят с „Музиката на един живот“ на Андрей Макин. Невероятно красивата и разтърсваща история на талантливия пианист Алексей е разказана толкова пестеливо, че краят й идва ненадейно бързо. Иска ти се да продължи, иска ти се да не спира, но както знаем, понякога най-добрите истории са кратки като миг. А Андрей Макин определено няма нужда от многословност, за да създаде наистина забележителна история.
Всичко започва на една съветска гара някъде в Урал с майсторското описание на формулировката homo sovieticus, двете латински думички, които разкриват „живота на 240 милиона човешки същества, които по онова време обитаваха страната, в която съм се родил„. Претъпканата гара, тежките бели вихрушки навън, истински „конгломерат от тела“ сред мръсните коридори. И именно там срещата с онзи странен възрастен господин, приведен над рояла в тъмнината на един претрупан с вехтории склад. Оттук ще започне разказът на този странник, или на Алексей, както е името му.
Алексей живее в артистично семейство в Москва. Интелигенция, която като по чудо е оцеляла в годините не жестокия сталинистки терор. Не за дълго обаче. Седмица преди неговия първи концерт в края на май 1941 г. родителите на Алексей са прибрани от тайните служби. Младежът се измъква като по чудо и решава да избяга. На 22 юни Германия напада Съветския съюз и животът на пианиста ще се промени завинаги. Приел самоличността на убит войник, Алексей преживява ужасите на цялата война, изхвърляйки в дъното на своята душевност спомена за предишния си живот. Сам отличил се в боевете, той бързо бива забелязан и става шофьор на един генерал. Дъщерята на генерала свири на пиано и при честите му отбивания в дома им тя се привързва към него. Дори го учи да свири елементарни мелодии. Учи него, пианиста Алексей Берг, да свири на пиано… Именно там един ден той се пречупва и оставя музиката да се лее изпод пръстите му пред очите на всички присъстващи.
Следват десет години в Сибир.
Ръцете треперят, прелиствайки последните страници на тази изумителна книга. Разказана простичко и лаконично, тя ще остави безмълвен всеки, който се докосне до нея. В ушите на читателя след последната страница ще продължават да звънтят само акордите на пианото и суровият московски вятър.
Публикувано от Жоро