Забележителна книга! Само това мога да кажа, разгръщайки луксозното издание, озаглавено „Светът за българския воин“. Цялата идея - да бъдат събрани на едно място оригинални публикации от европейския печат, посветени на българските воини, при това освен превода да бъдат поместени оригиналните текстове, както и прекрасните илюстрации, гравюри и снимки - заслужава адмирациите ми, но и тези на всички любители на историческите четива. А това тук не е просто историческо четиво, а истински журналистически поглед в миналото, при това през очилата (или по-скоро пенснето) на европееца от втората половина на XIX и началото на ХХ век.
Много любопитна история разказва съставителят Димитър Димитров в уводните бележки на книгата. Той си припомня прочетен преди години пасаж от лондонския „Таймс“ от 28 декември 1886 г., писан във връзка с предколедните снежни бури, прекъснали телеграфните съобщения и блокирали ЖП транспорта в страната. Той гласи: „От гледна точка на публиката всичко, което откъсва страната от новини за това, което може да става в БЪЛГАРИЯ или с БЪЛГАРИТЕ в този момент, е изпитание„. Представяте ли си английската преса, която отдава такова значение на събитията в една малка балканска страна, при това преди повече от век?
И наистина, оказва се, че България присъства доста активно по страниците на водещи европейски издания, които посвещават подробни статии и репортажи на нашата страна, на събитията тук и на българите като цяло. В книгата съставителят Димитър Димитров е запазил акцента върху материалите, отнасящи се до българската войска и въобще воинския дух на нашия народ в епохата на късното Възраждане та чак до Балканската война. Самата книга е разделена на периоди и - „Хайдути, въстаници и опълченци 1840 - 1878″, „Нова българска войска 1878 - 1885“, „Сръбско-българска война 1885“, „Преврат, контрапреврат, бунтове 1886 - 1887“ и „Време на маневри 1888-1912“. Удивителни са журналистическите свидетелства за някои от най-значимите събития в новата българска история, каквото е например войната със Сърбия. Това, което поразява чуждите кореспонденти, е невероятната мобилизация, устрем и издръжливост на една толкова млада войска, с команден състав от едва завършили школите офицери, която за броени дни буквално помита сърбите, при това с музика. Да, този факт ми е убягнал от часовете по история, но европейските публицисти са му отдали голямо внимание в своите дописки от фронта - българските войници настъпват в атака под звуците на духов оркестър. Нещо повече - музикантите са в предните редици на сражаващите се. Журналистите отбелязват, че в някои моменти сърбите се разбягвали само като чуели звуците на „Шуми Марица“.
Други любопитни подробности, които споделят не един и двама чуждестранни публицисти, е голямата ерудираност на офицерския състав. Младите офицери най-често владеят по 2-3 чужди езика, много от тях са получили образованието си в престижни европейски школи, същевременно имат еднакъв селски произход с повечето обикновени войници. Това ги прави много по-различни от колегите им в Англия и Австро-Унгария например, които със своето високомерие създават бариера между себе си и войниците.
Освен твърде любопитните репортажи, книгата представлява ценност и заради оригиналните изображения от европейския печат. Гравюри, създадени по скици на фронтови художници, тук присъстват на цели страници и радват окото със своята детайлност. Батални сцени, моменти от бита на войниците, подробни рисунки на униформите - всичко това създава представа за времето преди фотографията да стане обичайният носител на визуална информация.
Книга първа от „Светът за българския войн“ е само началото на една вдъхновяваща поредица, която изд. „Изток-Запад“ ще предложат на българския читател. С нетърпение чакам втора част - за двете балкански войни, а още повече и трета, посветена на световните войни. Наистина, изключително ценен труд и оригинална идея на съставителя и много смело издателско решение, благодарение на което тази книга е факт.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Изток-Запад“.
Хубава книга, но на такава цена… мога само да си позволя да я подържа в книжарницата. Приемам, че издателството са я пуснали само заради самото пускане на пазара. Така не се продава българското. Не, че някой го цели. Просто казвам. Можеше да има и не чак толкова скъпо издание (не казвам луксозно, защото не е чак такова).
Да, съгласен съм с теб. Цената е наистина висока, а би могло да се помисли за по-обикновена хартия или формат, който ще намали производствените разходи и съответно цената.