Въздушните битки вероятно са най-вълнуващата част от една война или поне така изглежда, когато гледаме пресъздадените във филмите сражения или пък четем спомените на авиатори. Всъщност нито една документална поредица или кино продукция не може да подейства толкова силно на въображението, както мемоарите на истинските пилоти. Защото всеки ред, всяка страница от тях е жива, пулсираща история, написана от първо лице и буквално миришеща на барут.
Изчел съм доста биографии на летци - предимно написани от немски пилоти, господарите на небето през по-голямата част от Втората световна война. Ето защо ми беше изключително любопитно да видя другата гледна точка през погледа на съветски летец. И то не кой да е, а три пъти героят на Съветския съюз Александър Покришкин. В своите мемоари, озаглавени „Небе на войната“, той превежда читателя през цялата одисея на войната - от трагичните дни на 1941 г. до триумфа в небето над Берлин 4 години по-късно. Одисея, през която самият той успява да премине невредим, за разлика от милиони други негови сънародници.
Мемоарите на Покришкин се различават доста от тези на немските му съперници. Докато при пилотите на Луфтвафе линията на повествованието води от бляскавите победи към горчивия край в развалините на Германия, то съвсем обратното четем в „Небе на войната“. Там виждаме съветската авиация във време на върховни изпитания - с остарели и малко на брой самолети, превъзхождани по всички параметри от връхлетелия противник. В тези първи седмици и месеци на войната, когато са принудени да отстъпват на изток с всеки изминал ден, съветските летци губят много хора, но в същото време каляват волята си да се сражават. Самият Покришкин е пример за това. В първия си боен полет той прави нещо ужасно - по грешка сваля руски самолет, а навигаторът му загива. Доста трудно е да се възстановиш от подобен инцидент, но бойната обстановка не позволява на младия летец да се двоуми за бъдещето си като изтребител - войната изисква ежедневни усилия, хвърлени срещу врага. Покришкин продължава да изцежда максимума от своя малък МиГ-3, а ежедневните въздушни битки с „месерите“ и „юнкерсите“ на Луфтвафе го научават на тактика, която по-късно ще предаде на по-младите от него летци.
Моментите, в които ветеранът разказва за някое от стотиците сражения или за инфарктно приземяване с повреден самолет, са толкова много, че всичко изглежда почти като на лента. В същото време смъртта и огорчението от загубата на боен другар са вечни спътници на победите. Покришкин разказва с тъга за безчет свои колеги-изтребители, които губят живота си в бой с немците или поради нелеп и злощастен инцидент.
Любопитни са моментите, в които летецът описва постъпването на нова техника в бойните части или изпитанията на нов самолет. Тогава именно се засилва и убеждението на боеца, че победата в крайна сметка ще бъде на негова страна. С голяма доза късмет и с истинско майсторство в овладяване на тънкостите на въздушния бой, Покришкин сменя няколко типа самолети, представяйки се блестящо както с МиГ-3, така и с Як-1, а после и с „аерокобрата“, докато в крайна сметка настъпва преломния момент и в небето на войната пълновластен господар става съветската авиация.
Книгата не разказва единствено за битки, разбира се. Те са само част от нелекия живот на фронта, но има и още - кратките мигове на завръщане в родния град, влюбването и раждането на първата рожба, чисто човешките вражди и борба за надмощие в един свят от военни чинове и особени характери, и т.н., и т.н.
Чудесно е, че тази автобиография се появи отново на български език по случай 100-годишнината от рождението на Покришкин. Известно недоумение предизвиква странната корица, която определено не говори добре за графичния дизайнер, но нека външният вид не ви подлъгва - съдържанието е 100-процентова вълнуваща сага, която ще ви изстреля в небето на въздушния бой. Там, където само безразсъдно смелите оцеляват.
Публикувано от Жоро
*Книгата бе предоставена на „Библиотеката“ от издателство „Албатрос МДВ“
------------
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Димитър Недялков - „История на българската военна авиация“
може ли да се прочете тази книга на компютъра
На руски може би, на български - по-скоро не.
„Покришкин продължава да изцежда максимума от своя малък МиГ-3“. Колега, моля те прочети малко технически данни преди да пишеш рецензии. МиГ-3 е височинен изстребител, един от най-големите по размери в СССР преди войната. По-голям е по размери и по тежък от всички варианти на Bf-109.
На какъв самолет воюва Покришкин?