Името на Димитър Недялков е познато на всеки българин с интерес към историята на родната авиация. Една немалка част от публикуваните изследвания по тази тема са дело на дългогодишния летец, а отскоро и професор в катедра „ВВС и ПВО“ на Военна академия „Г. С. Раковски“. Неговият най-мащабен труд без съмнение е „История на българската военна авиация“, издаден по повод 100-годишния юбилей на българските ВВС.
Силно впечатление още в началото на книгата прави многократното използване на думата „първи“. И това никак не е случайно. Малко хора знаят, че България е сред първите държави в света, осъществили и развили потенциала на летателните апарати за военни цели.
Първият боен полет на българската авиация е в небето над Одрин на 15 октомври 1912 г. и е извършен от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. С това първенствата не приключват. Месец по-късно поручик Милков изпълнява първите успешни опити за фотографиране от самолет в бойни условия в Европа. Първият в световната история писмен документ за изпълнение на полети по план на командването на войските в реални бойни действия е издаден от българския полковник Жостов - в него той указва с каква цел, с колко и какви самолети трябва да бъде изпълнена бойната задача. Първото оперативно разузнаване в бойни условия, първо използване на едновременния полет като способ за бойни действия… Детайлното описание и богатият снимков материал позволяват на читателя буквално да се почувства участник в тези първи стъпки на българската авиация отпреди 100 години.
Недялков проследява участието на страната в Първата световна война, когато българските летци трябва да се докажат в директен сблъсък със своите противници, които бързо осъзнават потенциала на новото средство за водене на бой. Описани са въздушните боеве на младата ни авиация, дадени са подробни данни за всички типове самолети, използвани в хода на войната, както и за печалния край на военновъздушните ни сили, забранени с клаузите на Ньойския договор от 1919 г.
Хронологичното представяне на историята на родните ВВС продължава с междувоенния период, където акцент е създаването и развитието на българското самолетостроение във фабриките в Ловеч и Казанлък. Отново изумителни архивни кадри радват окото от всяка страница. Освен личния си архив, авторът е предоставил стотици кадри от архивите на Министерството на отбраната и ветерани-летци, което превръща книгата в уникален по своето съдържание и богатство документ.
Български изстребител Heinkel He-51, 1937 г.
С разпалването на Втората световна война и обявената от България „символична война“ на Съюзниците, настъпват тежки, но и героични моменти за българските ВВС. Този период е доста силно експлоатиран от редица автори, както и в спомените на летци, но тук го виждаме систематизиран, описващ детайлно неравните битки на българските пилоти с многократно превъзхождащия ги противник. Подвизите на Димитър Списаревски, Петър Бочев, Стоян Стоянов и други доказани герои намират място наред с всички недостатъци на слабо въоръжената ни авиация, която посреща Девети септември 1944 г. в голямата си част с морално остаряла техника от най-различен тип, неотговаряща на съвременните условия за ефективно водене на война.
Дългият път на преобразуване на ВВС е белязан от навлизането на съветска материална част и постепенното извеждане от употреба на превърналите се в легенда немски самолети - Ме-109, „летящото око“ FW-189, водосамолетът Ar-196 „Акула“ и др. Те отстъпват своето място първоначално на овехтели Як-ове, а след това и на навлизащата реактивна техника. С бързи темпове България започва да възвръща позициите си на въздушна сила в започващата Студена война. В българското небе постепенно навлизат МиГ-15, МиГ-17, първият свръхзвуков самолет у нас МиГ-19, стратегическият бомбардировач Ил-28. Всичко е илюстрирано от десетки снимки, много от които виждам за пръв път.
Книгата завършва с поглед над ВВС днес, в съвременните условия на членство в НАТО и евросъюза. С проблемите, предизвикателствата, новите реалности, но и нови възможности. Макар и написана изключително безпристрастно и изцяло придържаща се към фактологията, книгата не може да скрие огромната любов на автора към родната авиация, белязала на практика целия му живот. Може да се долови най-добре в страниците, описващи моменти от историята, чиито съвременник и вероятно участник в събитията е и самият Недялков.
Отбелязала по достоен начин 100-годишнината на родните ВВС, „История на българската военна авиация“ е книга, която няма да загуби своята актуалност и след още 100 години. Задължително четиво за любителите на въздушните битки, което показва в хронология истинската одисея на човешкото присъствие в защита на родното небе.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Албатрос МДВ“.
Изключително впечатление на мен ми прави използването на български термини в авиацията ни от този период. Сигурно само „авиация“ не е на български. Кой сега би казал „водосамолет“ или „орляк“. Веднъж имах щастието да се срещна с полк. Дянко Марков, който помни Въздушните на Н. В. войски и ми направи впечатление точно, че всичките му термини са на български. Предполагам, че това се дължи на ранното ѝ развитие в нашата страна - заедно с това в останалите развити държави от периода. Поради това, не сме заели чужди термини както в военноморските ни сили (английски, холандски, немски и руски основно). Мен винаги ме вдъхновява и натъжава, че сме били толкова идейни и напредничави, че сме творили, а не сме приемали чуждото. Виж, днес в авиационното дело българските термини са отстъпили… явно чуждите звучат по- … така.
Много се радвам, че преди няколко години се сдобих с книгата „Спомени на летци от Въздушните на Н. В. войски“, излезе само в 500 бройки в издание на Клубът на летците „Кап. Димитър Списаревски“. Прочети я, ако ти се отдаде възможност и ако още не си.
Здравей, имам книгата, дори с автограф от Дянко Марков. При него обаче ми направи впечатление, че за самолета си използва немското му наименование, когато го произнася - „До-Зибцен“ (Do-17). Което е логично де, все пак и всичките прибори в самолета са на немски… Но да, тъжно е, че сме загърбили дълги години на традиции в авиационното дело, отказвайки се напълно от производството за сметка на внос изключително на чужда техника. Уви, превратности на времето… Поздрави!