Една безрадостна сватбена история


Сватбите предизвикват много емоции и то не само у младоженците. Никой обаче не е казал, че трябва да са положителни. Когато решиш да пишеш книга и залагаш именно на душевните сътресения на главните герои, няма да е лошо да си припомниш, че покрай едно такова събитие винаги се случва и нещо забавно. Не съм автор, но ако бях, щях да посветя книгата си и на веселата, и на тъжната страна на луната, в случая - на сватбата. Елин Хилдебранд има свое виждане за нещата и когато прочетох „С обич, М“ установих, че вместо да ме е зареди с приятни емоции, книгата по-скоро ми се стори скучна, а героите - необичайно самовглъбени и пълни с комплекси.

Историята се върти около сватбата на Джена и Стюарт, които през по-голямата част от книгата сякаш седят настрана от всички емоционални сътресения на техните роднини и приятели. Накрая обаче им е отредено от авторката да преживеят едно сълзливо скарване (каква сватба ще да е това, ако бъдещите съпрузи не се сдъвчат точно в навечерието ѝ?!), последвано от още по-сълзливо сдобряване. Проблемите на останалите герои пък в по-голяма степен са причинени от дневника на покойната майка на Джена. В него Бет подробно описва как трябва да протече сватбата на дъщеря ѝ, тъй като знае, че няма да може да бъде до нея в този толкова важен момент. И ако това е изглеждало като добра идея, върху която да се изгради роман, в един момент читателят започва силно да симпатизира на „лошите“ герои, според които подобно вмешателство е по-скоро неприемливо, отколкото мило и сантиментално. Моментът, в който в дневника започнаха да се изреждат и конкретни предмети, които булката трябвало да си поиска от гостите, защото майка ѝ ги използвала и не можела да си представи живота си без тях, определям като чисто авторско безсилие или по-скоро: нездравословно отвличане от идеята и дълбаене там, където кладенецът на вдъхновение вече е пресъхнал.

Но да се върна на героите - всички до един са нещастни, неуверени и нерешителни: Марго, която е вкисната жена на средна възраст, което не ѝ пречи да се държи като хлапачка; бащата на Марго и Джена, който много съмнително се присеща, че не може да прежали покойната си съпруга и то след няколко години брак с настоящата; майката на Стюарт, която не изпитва никаква наслада от сватбата на сина си, защото е обсебена да се доказва пред бившата съпруга на мъжа си… Като цяло всички образи се сливат в един мрънкащ, нещастен, дълбаещ в миналото, чернещ настоящето индивид, който иска да бъде щастлив, но това щастие все някъде му бяга. Героите говорят с един глас, нито един няма свое собствено присъствие, няма харизма. Ситуациите са предвидими, развръзките са банални, но най-неприятното е, че книгата е едно безкрайно мрънкане, където чувството за хумор изобщо не може да си проправи път до редовете. За мен  „С обич, М“ е пример за това как една добра идея може да бъде съсипана, когато е в неправилни ръце.

Тъй като оценката ми е прекален субективна, приканвам ви да не ѝ се доверявате изцяло. Все пак авторката присъства в класациите на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги. Би трябвало да има защо. За себе си не съм сигурна, че ще ѝ дам друг шанс да се докаже, но ако вие имате различно мнение по въпроса - споделете. 🙂

Публикувано от Девора

Книгата бе предоставена на Библиотеката от издателство ЕРА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: