Второто издание на „Добра година“ на Питър Мейл вече е в книжарниците и очаква да го спасите от рафтовете и да разгърнете страниците му. Като благодарност, книгата ще ви върне отново в Прованс, любимото място на автора, където този път Питър Мейл е отстъпил главната роля на Макс Скинър. Ако по някаква случайност не сте гледали екранизацията на книгата с участието на Ръсел Кроу, трябва да ви споделя, че няма нищо общо с приятното четиво, за което предстои да ви разкажа. Да сложиш героите в холивудски калъп е една наистина противна грешка, която дори актьор от ранга на Кроу няма как да поправи. Филмът е пълна боза, чак ми стана жал за труда на Мейл, с който е направена подобна гавра. Ето защо предлагам да се фокусираме върху книгата. 😉
Макс, леко самонадеян, но като цяло чувствителен и приятен човек, се оказва в неизгодната ситуация да бъде отстранен от работа, при това по възможно най-гадния начин: като си присвояват труда му. Докато обсъжда току-що полученото наследство от чичо си във Франция на по чаша вино с най-добрия си приятел, Макс получава необходимото поощрение, за да си стегне багажа и да даде шанс на Прованс. Това може да се окаже спасителен пояс за младия финансист и той с любопитство поема към приключението, наречено Франция. Авторът, който е твърде скромен с женските персонажи в автобиографичното си творчество, тук се раздава щедро и в книгата има предимно дами, които упражняват властта си над Макс по един или друг начин: неговата адвокатка, неговата френска тръпка, неговата домашна фея (икономка) и неговата новопоявила се братовчедка.
Очарованието на книгата е скрито в приятното чувство за хумор на Мейл, в любовта, с която описва една или друга ситуация (на много места историите ще ви се сторят познати и това е така, защото някои от тях присъстват и в другите му книги). Любопитно е, че един писател може да те накара да почувстваш атмосферата и емоцията много по-силно, отколкото режисьорът, който би трябвало да е в състояние да ни въздейства доста по-дълбоко. Влюбването на Макс в книгата е побрано в едно единствено изречение, но е толкова вълнуващо, че сякаш самите вие изпитвате импулса да докоснете ръката на Фани. За да се влюби на екран обаче, на Макс му е необходимо точно толкова, от колкото има нужда някоя тийнейджърка, за да даде на филма 10/10 в imdb. Ако Фани беше реално съществуващ човек, със сигурност щеше да изплюе виното си от смях, докато гледа лентата…
Не липсват изчерпателните описания на кулинарните наслади за французите, задължително подкрепени с хубаво вино. Хепиендът е помрачен единствено от малко нелепата история с полицаи в края на книгата, което ме подсеща, че съвсем щях да забравя да ви споделя и за голямата драма - човекът, който години наред е поддържал лозето на чичото на Макс, крие тайна, която може да преобърне съдбата не само на главния герой, но и на неговата братовчедка. И не - това не е латиноамерикански сериал и не става въпрос за нещо, което касае пряко тях двамата. Не мога обаче да ви издам повече. 😉
Като цяло „Добра година“ е обобщение на много приятни мигове и много натрупани впечатления от страна на автора, този път представени в един измислен сюжет с някои реални събития от живота в Прованс. Прекрасно е да се разсеете с подобно четиво, а аз трябва да си призная, че ако в началото таях известни резерви по отношение на Питър Мейл, то сега се радвам на всяка следваща книга все повече и повече.
Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от Gourmet Publishing.
Чудесен анализ - тире - коментар върху книгата, благодаря! На мен и филма ми хареса, но след това описание задължително ще се сдобия с книгата. Мерси още веднъж за споделеното!