Преди да започна да чета „Хартиени градове“ на Джон Грийн, реших да се допитам до мнението на читателите, които си бяха направили труда да изпишат десетки страници с коментари в Goodreads. Средната дължина на един коментар надминава като брой думи дори някои от главите в книгата… Стана ми любопитно каква е тази творба, която предизвиква толкова бурни емоции в тийнейджърите, които не пестят думи, за да изкажат накърнените си чувства от свободата, с която е разполагал авторът, чертаейки съдбите на своите герои - на своите хартиени човечета.
Започнах книгата с интерес и установих, че съм от малцината, които харесват в нея точно това, което буди възмущение у мнозинството. Историята, представена съвсем кратичко, се върти около едно момче - Куентин (или Кю, както го наричат приятелите му), което е влюбено в своята загадъчна съседка Марго. Девойката обаче не може да си намери място в родното градче и решава да избяга, като оставя няколко следи, по които Кю решава да тръгне с идеята да я спаси от самата нея (защото, в общи линии, Марго не е много предвидима и спокойна личност).
Докато повечето happy end фенове гневно оплюват горката героиня, то трезво наблюдаващият действието читател не би могъл да открие нищо в поведението на момичето, което да е достатъчен повод някой да я нарече „кучка„. Въпреки това тази дума се използва, за да охарактеризира героинята, както в книгата, така и извън нея. Аз обаче не съм съгласна. Единственото, което прави Марго, е да послуша вътрешния си глас и да избяга далече, в един хартиен град, като оставя всичко и всички зад гърба си. Какво е виновна тя, че някакво момче си е наумило да я спасява? Какво е виновна, че той цял живот е имал изкривена представа за нея? Че се е влюбил в тази представа? Не е виновна.
Е, можеше да изчака да завърши училище и просто да си тръгне по пътя като нормален човек, но Марго Рот Шпигелман все пак оправдава очакванията към нейната нестандартна особа, като заплита в изчезването си изостанали сгради, несъществуващи градове и неясни послания, като предизвиква събития, за които дори не би могла да подозира.
Куентин е принуден да излезе от своята зона на комфорта и да се превърне в съвсем различен човек. Докато четях книгата, не можах да се отърва от усещането, че Марго и приятелите на Кю Бен и Рейдар са просто парченца от обърканото Аз на Кю. Q е една въпросителна: на прага на новия живот, той все още не знае кой е и какъв е - дали е безстрашният герой, или човекът, който се движи с минимално съпротивление. От една страна е Куентин, който обича рутината, но от друга той е Марго - неговата дива природа, която го предизвиква да направи нещо, с което да мине границата, да стане лошо момче. Бен е гласът, който го връща обратно към реалността, а също е и неговото сексуално Аз, докато Рейдар е по-улегналият и уравновесен вариант на Куентин. Последните дни в училище са символ на края и новото начало, а действията се случват с такава шеметна бързина, точно защото Кю трябва да реши кой ще бъде в живота си оттук нататък. Самите герои покрай това объркано момче нямат откроена индивидуалност, чувството им за хумор е идентично, което ми помага да си представям, че всеки един от тях е друго Аз на главния герой. Дори мистериозната Марго е само плетеница от представите на другите за нея, а Бен и Рейдар говорят с един и същи глас от страниците на „Хартиени градове“.
Книгата обаче е вълнуваща и често се намират любопитни факти, вплетени от автора, които ще ви е интересно да прочетете. Идеята за хартиените градове сама по себе си е интригуваща и ми се струва, че се е получило едно страхотно приключение по дългия път към това да опознаеш себе си. За първи път чета книга, в която краят е най-незначителната част от цялото - важно е пътуването, търсенето. Когато Марго влиза през нощта в изоставен склад или увеселителен парк, тя просто сяда и наблюдава, но духом вече е на друго място. Е, същото изживява и читателят - когато стигне до края, дори преди да прочете последните страници, той вече е изпитал удоволствието от книгата и може да остане само да наблюдава. Но душевният глад, появил се в началото на тази книга, вече е заситен - няма нужда от happy end.
Ако искате да спечелите копие от „Хартиени градове“ на Джон Грийн и да изживеете това странно приключение с Куентин, първо трябва да ми отговорите на един въпрос, след което да запишете отговора си като коментар под публикацията. Въпросът ми е: „Ако можехте да избирате, в коя точка на земното кълбо щяхте да наблюдавате залеза довечера?„. Победителя ще изтеглим в края на седмицата и ще съобщим името му под коментарите.
Публикувано от Девора
Книгата, която може да спечелите, е любезно предоставена от изд. ЕГМОНТ България
Мечта ми е да посетя Норвегия и ако можех, определено щях да гледам залеза от някой фиорд 🙂
Грийнсборо, Северна Каролина - в момента чета книга на любимия си автор Никълъс Спаркс и действието се развива там 🙂
Имаме си нов печеливш, тъй като първият изтеглен не върна отговор повече от две седмици. Честито, Kate, пратихме писмо на електронната поща 😉
Много ви благодаря! С радост ви изпратих обратен отговор.
Бих искала да видя на живо залеза в Южна Америка, и по-точно: Ушуая - краят на света; или от
Националните паркове „Торес дел Пайне“ и „Лос Гласиарес“. Гледах снимки на залезите там и са уникални и цветни.
Times Square
Задар, Хърватия
С мои приятели мечтаем да посетим Рио де Женейро, така че бих искала да наблюдавам залеза в Рио :3
Има едно място на Темза, точно срещу Шекспировия Глобус, където можеш да слезеш по стълбички и да си точно до водата. Едно от най-красивите места, които съм виждала някога и е мястото, на което бих искала, не само да гледам залеза, но и изгревите, и луната, и слънцето.
е, ти пък. това е едно от най-скъпите места за живеене в Лондон. всички искаме там. ама няма…
Знаете ли, според ме, всеки залез е прекрасен! Очарователен е от всяко едно кътче на земята. Нещото което му придава най-голяма стойност е споделянето му с любимия човек. Аз бих дала всичко, довечера да бъда в преградките на моя любим, на някой топъл пясъчен бряг.. наблюдавайки залеза! :)))
..и се пак Нова Зеландия и Рио де Жанейро 🙂
Съгласна с Надежда. Залезът е най-хубав, когато е споделен с любими хора. Тъй като обаче трябва да посочим определено кътче от земното кълбо, бих си избрала Ю.Корея, защото е една от държавите, които ми се иска да посетя някой ден.
От вкъщи, от терасата ни в Пловдив. От една година живея в Англия и няма никое място, където да искам да съм повече от вкъщи.
Честно казано не мога да избера между Киото, Япония и Амстердам, Нидерландия
Искам да върна времето назад и отново да видя залеза - като една златна паричка, като една топла житена питка, завита с облаче. Назад…. когато децата ми бяха малки и откривахме красотата на света заедно, хванати за ръчичка, а слънцето избираше да залезе точно, ама точно пред нашите очи, гледахме го от пътеката към хижа Септември на Витоша! Безценно…
Аз бих го гледала на верандата на някоя вила в Еленския балкан, примерно, с топло одеяло и богат и ароматен билков чай. Изцяло отдала се на природата, далеч от сивото ежедневия!
Сидни, Австралия! Винаги съм искал да отида там. Дали залезът ще е по-различен в Южното полукълбо? Не знам, не познавам никой от там. Сигурен съм, че е по-красив и го пазят за себе си. 😛
Мечтата ми е да наблюдавам залеза от любимия си град - Венеция. 🙂
Los Angeles.
Островът Скай в Шотландия. 🙂 И, като цяло бих искала да посетя Шотландия, Ирландия….
Всяка вечер залезите в Рио 🙂 мммммммм
Здравейте!
Вие бяхте изтеглен(а) на случаен принцип и печелите копие от „Хартиени градове“ на Джон Грийн! 🙂
Ще се свържем с вас на посочения имейл адрес, за да уточним как ще получите наградата си.
Пожелаваме ви красиви залези в Рио 😉
Девора и Георги
Привет!
Ще помолим да ни върнете отговор до края на седмицата, за да запазите правото си на награда. Ако не - ще подарим копие от книгата на някой от другите коментирали.
Поздрави!
Ot narisuvanite peiki v Pomorie 🙂
Бих искала да наблюдавам залеза някъде из Африка.
Много искам да посетя Лондон, така че бих се радвала да видя залеза там.
Мечта ми е да живея в Англия, така че бих иска да гледам залеза от някоя малка къщичка в покрайнините на Лондон.
Empire State Building.Да изпиташ удоволствието да се качиш там и да наблюдаваш как слънцето залязва над града,който никога не спи.Незабравимо!
Залезът е уникален и неповторим навсякъде.Много харесвам Ню Йорк и бих искала да видя залеза оттам някой ден.
Ако можех да наблюдавам залеза от всяка една точна на света, то без да се замислям бих избрала сградата Емпайър Стейт Билдинг в Манхатън! Винаги съм била много запалена по архитектурата и ако мога да отида само на едно място в света през целия си живот, то това би било Ню Уорк <3!
Ако можех да избера една точка, от която да гледам залеза, то това би бил последният етаж на Empire State Building! Ню Йорк ми е слабо място, обожавам града и мисля, че би било прекрасно, ако мога да се насладя на залеза именно от това вълшебно място!
Венеция….. задължително ще е с любимия човек! Ще бъде незабравимо изживяване.. Лично аз когато чуя за Венеция си представям много любов, романтика и страст. Какво по - хубаво място от това за да гледаш залеза и звездите и да се наслаждаваш на любовта на любимия човек.
Бих искала да гледам залеза от Австралия. Нямам си точно определен град. Стига ми само да съм в Австралия.
Залезът над Тадж Махал сигурно е вълшебен! Мечтая някой ден да го видя, както и този над Ангкор Ват, а също и над някой от градовете на инките!
Хей…дори не знаех че я има на български преведена. аз съм от София, от къде мога да си я купя. (извинете за спама)
Привет!
Не е спам това.
Книгата излиза на 21 септември и ще може да я откриете в книжарниците. Ако оставите коментар с отговор на въпроса в публикацията, имате възможност да спечелите копие. 🙂
Залезът на нашата планета е прекрасен от всяка точка погледнат, стига да имаш очите. Залисани в сивотата на дните си, рядко се замисляме за красотата на земната природа, на миговете цветност, която ни дарява залязващото Слънце. Наблюдавала съм залеза от от много местенца в България. Гледала съм го от о.Санторини в Гърция, където се стичат туристи от цял свят само заради неописуемите цветове, които създават там последните слънчеви лъчи. Наслаждавала съм се как Слънцето залязва над България гледано от кораб в Черно море. В Южна Испания , където всичко е жълта пръст Слънцето залязва изведнъж сякаш, но очарованието на мига не може да се опише. Само това, което изпитваш, когато виждаш как денят си отива уморен от събития, а Нощта полазва на Земята бавно и спокойно с прекрасния си тъмен воал си заслужава, независимо къде си- у дома след трудов ден или на пътешествие в непозната екзотична дестинация, търсейки Нещото, което да те накара да се почувстваш Жив!
Венеция, Италия
барселона паркът гюел
германия е моята мечта
tsarevo
Залезът винаги е красив.Тази вечер бих го погледала от Лондон, утре от Париж, след това от Барселона, сигурна съм, че е прекрасен и в Ню Йорк…
Залезът е много красив и прекрасен миг. Когато го гледаш се отнасяш в своя собствен магически свят. Затова за мен няма значение на какво място ще съм. Най-важното е да съм със своите любими хора.
Може би, бих избрала Калифорния, защото съм чувала, че винаги залезите там са наистина зашеметяващи, заради разположението на града и промушването на лъчите на слънцето. Но ако имах такава възможност, бих го гледала всяка вечер от различни градове из целия свят.
Бих гледала залеза от Чикаго, защото градът е прекрасен и със сигурност ще бъде великолепно да видя тази красива гледка оттам.
Аз бих искала да наблюдавам залеза довечера от Сидни, Австралия, защото съчетанието плажа,море и залез е нещо невероятно красиво, а и винаги съм искала до посетя Австралия.
Емпайър Стейт Билдинг в Манхатън 🙂
Водопада Виктория на река Замбези.Страхотно място и със сигурност по време на залез ще е невероятно.А да не говорим ако скачаш с бънджи в същият момент. Изтръпвам само като си го представя
Болоня
Бих искала да гледам залеза в Париж.
Мястото , на което безкрайно много бих искала да наблюдавам залеза , особено утре , е на тепето в Пловдив. Заедно с НЕОСЪЗНАТИЯТ ИЛКО , КОЙТО НЯМА ЛИ НАЙ-НАКРАЯ ДА МЕ ПОКАНИ ДА ИЗЛЕЗЕМ , ДА ИГРАЕМ GTA или поне да се отпусне малко ? Защото е супер сладък и миличък , и е човекът , чиито прегръдки са точното место , на което искам да наблюдавам залеза. Утре.На тепето !!
Обожавам залеза - всеки път различен от себе си и уникален - край и начало - експлозия от сбогуващи се лъчи - пристрастена съм към него - където и да го посрещна.
Но, ако можех, отново бих рискувала да го погълна с поглед от висината на току що покорен от мен връх, дори с цената на дългата след това нощ в упорито лутане по почти отвесни склонове и безкрайни хълмове, в търсене по пътя на подслон за сърцето си и път към покой.
Както в една лятна самодивска нощ на Кабул.
Мечтая си да наблюдавам залеза от някоя пустиня в Египет, бих преодоляла жегата, за да стана свидетелка на такава красота.
Музикално кафе Кукувая, Ханя, о.Крит - кацналото над града кафене предлага спираща дъха панорамна гледка - слънцето потъва морето и огрява целия град в светлосенки. Неповторимо.
Специално заведохме моето малко момиченце да празнува там първия си рожден ден на първи октомври тази година.
Бих желала да бъда на покрива на някоя хижа в гората, ще бъде повече от идеално да гледаш залеза сред природа, естествена среда.
Рим, вече бях там, но ужасно много искам да се върна. Невероятно място!
Изтеглихме печеливш на случаен принцип и копие на „Хартиени градове“ отива при teduchka! Честито! 🙂